Очакванията на управляващите, че оттеглянето на вицепремиера Валери Симеонов от правителството ще успокои политическата ситуация и протестите в страната, не се оправдаха. Голяма заслуга за покачване на напрежението има и Волен Сидеров. Макар и част от управляващата коалиция, той хитро избра позицията да стои в сянка, да е незабележим. Да е сякаш извън властта. В един момент изглеждаше, че Сидеров губи играта. Това се случи точно когато Стив Банън започна да разпределя грантовете в Брюксел сред партиите и организациите, които трябва да спечелят следващите евроизбори и да заличат Европейския съюз от лицето на земята. Волен Сидеров реши да се позиционира в тази група и потърси съюзник не в лицето на ВМРО или НФСБ, а в изтъркания от употреба Николай Бареков. Двамата дори разиграха етюда „спряха ми телевизора“. Цяло денонощие партийната телевизия на Сидеров – „Алфа“, бе прекъснала програмата си без обяснение, а на екрана течеше надпис, че най-големият соросоид в България е Валери Симеонов. Тогава лидерът на НФСБ още се чувстваше здраво стъпил с двата крака във властта и сериозно се разлюти. Той обяви, че снема доверието си от Сидеров, поради което той ще бъде отстранен като председател на парламентарната група на Патриотичния фронт. И тъкмо когато това бе на път да се случи, а Сидеров да бъде низвергнат, Симеонов направи кривата стъпка със злокобното си изявление срещу майките на деца с увреждания. С което се спъна жестоко, а пътят пред Сидеров отново бе постлан с цветя и рози. Той веднага усети своя новопоявил се шанс и чудесно се възползва от него. Лидерът на „Атака“ зае позата на мъдрия политик, който вижда отстрани по-ясно картината и призовава към оставки. Първо поиска оставката на Симеонов, като повтори това няколко пъти за онези, които не са го чули първия. А след като шефът на НФСБ падна от борда, Сидеров се насочи към следващата си мишена, та поиска оставката и на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, който в момента е военен министър. При това лидерът на „Атака“ винаги бе много добре мотивиран. „Нека не заприличваме на реформаторите“, отсече той, намеквайки, че жаждата за власт у половината му лидери бе препъникамъкът, който съсипа Реформаторския блок и го прати в небитието. Сидеров описа същия сценарий и пред Патриотичния фронт. С цялото си поведение през последните дни Сидеров вдигна акциите си. Искайки „Обединени патриоти“ да се оттеглят изцяло от властта, той постави Борисов в свой заложник. Като същевременно покачи стойността на своята партия „Атака“ в Патриотичния фронт. Всичко това до момента само увеличава тежестта му, но то ще е до време. За да продължи хитрата си игра на печелене на точки, Сидеров ще трябва да направи и следващата крачка – да напусне в близките дни или една-две седмици Патриотичния фронт. Говоренето му срещу колегите Каракачанов и Симеонов в момента го прави единственият положителен образ в тази коалиция, но оставането му в нея в обозримо бъдеще ще дръпне и него надолу. Поведението на Волен Сидеров удивително съвпада с позицията на ДПС от доста време насам – за „демонтаж на патриотите" от управлението. На пръв поглед идеята Сидеров да играе за интересите на ДПС изглежда като парадокс. Всъщност обаче между него и партията на Доган има история отвъд полуконспиративните предположения, че националистите играят за интересите на ДПС, защото втвърдяват електората на движението. Не трябва да се забравя, че „Атака“ имаше основна роля за мнозинството, което крепеше правителството на ДПС и БСП – кабинета „Орешарски“. Тогава дори се появи изразът „златният пръст“ за Сидеров, който осигуряваше кворум за това правителство и гласуваше в унисон с него. Така че Сидеров и Доган (тогава все още с Пеевски, с когото сега почетният председател на ДПС е жестоко скаран) вече са играли от един отбор. Любопитна подробност е, че началото на предишното им „сътрудничество" започва в абсолютно същия момент от цикъла на еврофондовете – две години преди края на програмния период. Сега въпросът е дали с помощта на Сидеров ДПС ще успее отново да влезе във властта, след като е свършена „черната" работа, за да участва в доста по-интересната част по избор на изпълнители, които ще прибират европарите – любимия ресурс за добруването на Ахмед Доган.
