През пролетта на 2009 г. може би най-известният руски астролог Павел Глоба прави следната прогноза за развитието на света в следващите години. "През 2011 и особено 2012 година виждам, че САЩ ще се изправят пред тежки времена, а ЕС ще се разпадне. Америка я чака голяма депресия. Страната може би ще успее да се съхрани като единна държава, но ще загуби лидерския си статут. При това най-тежкото ще дойде след края на мандата на президент Барак Обама, който няма да получи втори такъв в Белия дом. Още по-печално бъдеще очаква Европейския съюз. На мястото му ще се появят няколко блока по подобие на съюзите, съществували в Европа до 40-те години на миналия век. ЕС може би ще остане като формирование, но единствено на хартия."

Обикновено на астрологическите прогнози не се обръща сериозно внимание извън ежедневните хороскопи във вестниците. Предсказанията на Глоба също не трогнаха никого през 2009, а и тогава звучаха налудничаво. Европа бе завладяна от еуфория, че е неизбежно всичко живо да се присъедини към ЕС, а очакванията бяха съюзът в даден момент да трансформира независимите държави в нещо като

щати, управлявани от всемогъщия Брюксел.

Днес обаче всички икономически анализатори и шефове на могъщи компании, без вероятно да са чели предсказанията на Глоба, се надпреварват да преповтарят думите му за предстоящия крах на ЕС и единната европейска валута.

Формален повод е предстоящата среща на върха на ЕС на 9 декември, предшествана от заседание на ръководството на Европейската централна банка на 8 декември. Там ще се разглежда предложение на германския канцлер Ангела Меркел, подкрепено с половин уста и от френския президент Никола Саркози, за създаване на нов съюз върху основите на ЕС. Неговите членове ще трябва да се съгласят най-общо държавните им бюджети да бъдат преглеждани, променяни и приемани в чужбина. Без да е споменато директно в текста, повечето наблюдатели забелязаха между редовете, че под тази чужбина следва да се разбира Берлин или Париж. Столиците на двете най-силни държави, които освен членове на ЕС са въвели и единната европейска валута. Текстът на Меркел предвижда бъдещата организация да приеме еврото като своя монетна единица, но изхвърляйки преди това от редиците си несигурни страни като Гърция или Италия. Самата поява на подобно предложение подейства като студен душ за бизнеса в Европа.

Когато главният финансов директор на Novo Nordisk се срещнал с колегите си от маркетинга миналия петък, разговорът бързо се придвижил далеч от дискусията за резултатите и продажбите. Йеспер Брандгаард задал прост, широкообхватен въпрос: как да се определят цените за новите две инсулинови лекарства на компанията, ако еврото изчезне? Датската фирма, която е най-големият световен производител на инсулин, е извън еврозоната, но продава продуктите си основно там. „Трудно е да направим детайлен план, но трябва да помислим как ще функционира ценовата ни стратегия, ако еврото внезапно го няма - коментира Брандгаард пред „Ройтерс". - Как

да избегнем падането в капана?

Това бе първият път в който зададох този въпрос. Но е тема, която ще става все по-актуална."

Планирането на разпадането на единната валута на 17-те нации от еврозоната не е лесно. Подобно на много бизнес лидери, Брандгаард разглежда разпадането на еврото като възможно, но не и вероятно - но шансовете нарастват. В проучване от 23 ноември 14 от 20 икономисти отговарят, че еврото няма да оцелее при настоящата си форма - и компаниите започват да се подготвят за най-лошия възможен сценарий.

Когато бе създадена единната валута, процесът отне много години внимателно планиране, нямаше внезапни обезценки и преоценки, които да пречат на икономическите отношения във валутната зона. "Този филм не може да се пусне наопаки. Трудно е да си представим 17-те страни от еврозоната да минат през подреден, траещ десетилетие процес, при който първо ще бъдат върнати националните валути, след това ще им бъде позволено постепенно да се отклоняват една от друга в тесни граници, а след това да се котират свободно", коментира Гавин Дейъвис, президент на Fulcrum Asset Management в статия за "Файненшъл таймс".

На този фон звучи странно обявеното в началото на седмицата от икономическия министър на България Трайчо Трайков, че страната продължава твърдо да изразява желание да се откаже от лева и да въведе еврото. Това по-скоро прилича на сделка, при която на 9 септември 1944 година инвеститор с ентусиазъм си купува завод в България. В същото време обаче премиерът Бойко Борисов обяви, че страната няма да се подпише под нов съюз, в чийто договор е отнет фискалният суверинитет. С което директно предварително се обяви против проекта на Меркел. Великобритания също заплаши, че няма да влезе в този съюз, ако той се управлява от Берлин. Какво обаче ще се случи с обикновените хора и техните, макар и малки, спестявания? Ще се обезцени ли за пореден път и с колко българският лев, ако еврото, за което той е вързан покрай Валутния борд, затъне? Очаква ли нов колапс банковата система в страната? Финансистите избягват да се впускат в отговори на подобни въпроси. Защото досега в света са рухвали империи и новообразувани държави планомерно са си въвеждали свои валути. Но не се е случвало парична единица, въвеждана в цял един континент, да изчезне за една нощ, без да е подготвена стратегия какво ще се прави след това.