На 17 март Международният наказателен съд със седалище в Хага издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин. Той е обвинен във военни престъпления заради депортирането на стотици украински деца. Но ще отговаря ли наистина Путин пред правосъдието?
Държавите, които имат задължение да изпълняват действията на Международния наказателен съд са 123 от общо над 190. Нито Русия, нито САЩ обаче, са част от Римския регламент, така че хипотетично Владимир Путин би могъл да отиде в централата на ООН в Ню Йорк без да бъде задържан.
Китай също е извън юрисдикцията на Международния наказателен съд, както и много държави, съседи на Русия, страните от Персийския залив, Израел, Северна Африка и някои държави в Централна Америка. От европейския континент – Украйна не е част от Международния наказателен съд, но е страна по разследването срещу руския президент.
Сърбия, която е в традиционно близки отношения с Москва, е част от юрисдикцията на Международния наказателен съд и би трябвало да задържи Владимир Путин, ако той отиде в Белград. Така на европейска територия
Владимир Путин може спокойно да пътува, без да бъде задържан само в Беларус и Турция
Заповедта за задържането му е издадена от МНС по искане на главния прокурор към съда Карим Хан след негово посещение в домове за деца в Украйна, близо до фронтовата линия.
„От това следва непосредствено задължение за всички държави, които са страна по уредбата на Международния наказателен съд, ако Владимир Путин в бъдеще стъпи на тяхна територия, да го задържат и предадат на Международния наказателен съд. Това са общо 123 държави“, заяви доц. Христо Христев, преподавател по право на ЕС, по БНТ.
България е част от тези 123 държави от 11 април 2002 година, когато страната е ратифицирала Римския регламент.
„България като държава – страна по Уредбата на международния наказателен съд е обвързана, ако в бъдеще лицето Владимир Путин стъпи на българска територия, да го арестува и предаде на Международния наказателен съд. По конкретния случай на разследване на предполагаеми военни престъпления или престъпления срещу човечеството, не ми е известно ние да сме инициатор“, каза доц. Христев.
В хода на конкретното разследване обаче всяка от 123-те държави би могла да се присъедини като активна страна по делото, ако може да предостави конкретна информация за предполагаемите престъпления.
„Дали действително и кога той би бил задържан и предаден е много високотеоретична хипотеза.
Очевидно докато той е начело на руската държава, това не виждам как ще се случи“,
допълни доц. Христев.
Както юристите, така и дипломатите виждат в решението за задържането на Владимир Путин
силно политическо послание
„Това решение не може да бъде пренебрегнато политически и не може да бъде изпълнено практически“, коментира дипломатът Любомир Кючуков.
Според Кючуков обаче, от гледна точка на войната, която Русия води в Украйна, това решение ще затрудни значително преговорите за мир. „Защото на практика ще изключи възможността да се преговаря с Русия, т.е. с руския президент“.
На терена на геополитика сега шансът за активност в преговорите за мир може да се окаже в Анкара.
„Това може да интензифицира този диалог, защото Турция, както и самата Русия, както Украйна, както Съединените щати, а и Китай не са членове на Международния наказателен съд и ограничаването на контактите на руския президент с други световни лидери ще отваря много по-широко пространство за диалога Путин – Ердоган“, каза още Любомир Кючуков.
При всички положения резултатът на полето на дипломацията може да дойде преди този на полето на международното право.
Кои лидери осъди Международният наказателен съд?
Международният наказателен съд е замислен по модела на трибуналите в Нюрнберг и Токио, проведени след Втората световна война, разкрили жестокостите и престъпленията срещу човечеството, извършени тогава. Съдът е създаден с Римския статут през 2002 г. в Хага.
Прочети още
Преди създаването на Международния наказателен съд беше създаден Международният наказателен трибунал за бивша Югославия. Слободан Милошевич беше първият президент на държава, изправен пред съда за извършване на военни престъпления. Той обаче почина през 2006 година, преди да бъде осъден. Но бяха осъдени двама президенти на Република Сръбска – Радован Караджич и Биляна Плавшич.
През юни 2011 г. МНС издаде заповед за арест на либийския лидер Муамар Кадафи за убийството и преследването на цивилни по време на Арабската пролет, което предизвика празненства в някои райони на страната. Случаят бе приключен малко след ужасяващата му смърт през октомври същата година.
Синът на Кадафи, Сейф ал-Ислам Кадафи, също е издирван от МНС
за престъпления срещу човечеството. Към настоящия момент той остава на свобода.
Омар ал Башир, бившият лидер на Судан, е издирван от МНС от 2009 г. насам. Той бе обвинен в геноцид и военни престъпления за ужасите, които неговото правителство отприщи в дълъг конфликт в западната суданска област Дарфур, където бяха убити най-малко 300,000 души. Фактът, че той успя да се изплъзне от правосъдието в Хага толкова дълго време, дори след като бе свален от власт през април 2019 г., се превърна в нагледен пример за ограниченията на МНС.
През 2012 г. Чарлз Тейлър, експрезидент на Либерия и военачалник, стана първият бивш държавен глава, осъден от международен трибунал след Нюрнбергския процес. Съдията, който произнесе присъдата му близо до Хага, постанови, че той е виновен за „подпомагане и съучастие, както и за планиране на някои от най-отвратителните и брутални престъпления, регистрирани в човешката история“ по време на гражданската война в Сиера Леоне през 90-те години на миналия век.
