Пандемията от коронавирус постави на изпитание всички – от отделния човек, през малкия и големия бизнес, до правителствата на държавите. Отговорът на кризата не можеше да бъде единен и колкото и властите да търсеха споделен подход, в различните точки на света битката се водеше по различен начин. Отговорите от двете страни на Атлантика създадоха предпоставки за възстановяване на две скорости - по-бърза в Америка и по-бавна в Европа. Размерът на фискалните стимули в САЩ е решаващ двигател за бързото изплуване на най-голямата световна икономика. Това дава основание да се смята, че САЩ ще се развиват по-бързо тази година, докато еврозоната и ЕС ще бъдат ограничени заради по-ниските публични разходи, продължаващите по-строги ограничения за бизнеса и по-бавната ваксинация, пише „Капитал“. Има обаче и други причини, позволяващи на икономиката на САЩ да се върне към нивото отпреди кризата по-бързо от страните в ЕС. Икономисти отбелязват
„институционалния проблем“ в ЕС
като препятствие пред възстановяването му. Въпреки че страните от Съюза изненадаха приятно миналата година, като се обединиха и одобриха създаването на възстановителен фонд в размер от 750 млрд. евро, тези пари все още не са на разположение на 27-те държави от блока. Необходими са още поредица от стъпки, преди Европейската комисия да може действително да излезе на финансовите пазари, за да осигури средствата. Амбициите са това да стане това лято, а Франция и Германия призовават Брюксел за по-бързо одобрение на националните планове. За разлика от това, американският президент Джо Байдън прокара новия пакет за фискални стимули в размер на 1.9 трлн. долара след само два месеца на поста.
Една от най-големите разлики между САЩ и еврозоната е, че сривът през 2020 г. беше много по-тежък във валутния съюз. Докато икономиката на САЩ се сви с 3.5%, тази на еврозоната спадна с почти два пъти повече. Като се има предвид дълбочината на кризата през миналата година, страните от валутния съюз естествено ще трябва да положат повече усилия да се възстановят през 2021 г. Предвижданията сочат, че брутният вътрешен продукт (БВП) ще се увеличи с 4.4% тази година, докато растежът в САЩ се очаква да достигне 6.4%. През първото тримесечие на тази година разликата е още по-внушителна - американската икономика нарасна с 6.4% спрямо предходното, докато тази на еврозоната се сви с 0.6% и валутният съюз (както и ЕС) изпадна за втори път в рамките на година в техническа рецесия. Добрата новина за Стария континент е, че макар и със закъснение, икономиката е настроена за начало на отскок след отмяна на ограниченията и ускоряване на ваксинацията, което означава, че сегашната картина ще се промени бързо.
Икономически разрив
Ако прогнозите за годишния икономически растеж се сбъднат (има и по-смели очаквания за американския БВП), разликата между икономиките от двете страни на Атлантика ще нарасне още повече. Данните за заетостта в САЩ показаха, че през март са били създадени над 900 хил. работни места. Това е най-добрият резултат от миналия август и отразява състоянието на икономиката към средата на март, когато се подава информацията. През април обаче беше отчетен срив, което е сигнал, че пазарът на труда продължава да не е устойчив. Погледът към високочестотните икономически данни за последните седмици на март - от ежедневните вечери в ресторанти до поведението при търсене в Google, предполага, че оттогава възстановяването се е ускорило още. Това е добра новина, защото дори и след последните данни за работните места, над 8 млн. по-малко американци работят в сравнение с преди пандемията. Високочестотните данни, идващи до голяма степен от частния сектор, са полезни при идентифицирането на икономически повратни моменти, преди да излязат тези на правителството, които пристигат по-бавно. През март и април 2020 г., много преди публикуването на официалните данни, точно те показаха, че икономиката се срива. Година по-късно те сочат обратното. Използвайки данни за мобилността от Google, сп. Economist е създало индекс на икономическа активност, който измерва посещенията на хората на работни места, търговски обекти и места за отдих. Преди два месеца индексът беше с 30% под изходното ниво преди пандемията, а в началото на април - с 20%. Други високочестотни данни показват подобни тенденции. Броят на пътниците, минаващи през американските летища, нараства бързо, заетостта на хотелите - също. Ускорената ваксинация води до разхлабване на ограниченията, а когато хората излязат от домовете си, имат пари, през март Министерството на финансите депозира 250 млрд. долара в банковите сметки на гражданите, добавяйки ги към 1.5 трлн. допълнителни лични спестявания (около 10% от годишните потребителски разходи), които домакинствата са натрупали до края на 2020 г. Резултатът от всичко това е, че вероятно
САЩ ще регистрират голям ръст на БВП
през второто тримесечие на 2021 г. Ако това се случи, няма да е изненадващо, ако месечно бъдат наети над 1 млн. души в близко бъдеще. Равнището на безработица може да бъде близо до своето предпандемично ниво доста скоро. За разлика от САЩ оптимизмът за еврозоната и ЕС тепърва набира скорост. Вероятно и заради това призивите са за продължаване на фискалните мерки по-дълго време. По време на годишните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ) американският финансов министър Джанет Йелън предупреди водещите икономики да осигурят значителна нова фискална подкрепа, за да се гарантира силно възстановяване. МВФ е още по-конкретен - страните от еврозоната трябва да увеличат държавните разходи с допълнителни 3% от БВП през следващата година, за да компенсират негативните последици от пандемията. Фондът очаква валутният съюз да се възстанови по-бавно от основните си търговски партньори заради забавянето на ваксинацията, продължителното блокиране заради коронавируса и по-малки стимули от тези в САЩ. Жолт Дарваш от базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel подчертава пред CNBC, че напредъкът при ваксинирането е „много по-силен“ в САЩ и следователно американската икономика вероятно ще се отвори напълно по-рано от тази в Европа. МВФ обръща внимание на това, че развитите европейски икономики се очаква да намалят своята допълнителна фискална подкрепа от 7.5% от БВП през 2020 г. до 6.5% през тази. Според фонда увеличаване на публичните разходи ще стимулира растежа на еврозоната с 2% и ще намали трайната загуба на работни места, инвестиции и производство заради коронавируса. Препоръката е европейските правителства да харчат повече за допълнителни трансфери, насочени към нуждаещи се домакинства, субсидии за по-бързо реинтегриране на безработните, временни данъчни кредити за инвестиции. Също така да предложат схеми за подпомагане на инвестиции и дялово участие в жизнеспособни фирми, нуждаещи се от капитал. МВФ предупреждава, че „щом монетарната политика става все по-малко ефективна в подкрепата на растежа, фискалната политика трябва да играе все по-голяма роля“. Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард сравнява икономиката на еврозоната с пациент, излизащ от реанимация, но все още облегнат на две патерици. „Не искате да махнете патериците - нито фискалната, нито паричната, докато пациентът всъщност не може да ходи добре, а това означава да подкрепите добре възстановяването.“ Няколко европейски страни вече вървят в тази посока. Германия одобри допълнителен бюджет от 60 млрд. евро, а Италия подготви пакет от стимули до 40 млрд. евро, което е 2.5% от БВП и може да повиши бюджетния дефицит на страната до над 10% от БВП през 2021 г. Откакто бившият управител на ЕЦБ Марио Драги стана премиер на Италия преди няколко месеца, твърди, че неговата страна и останалите в Европа трябва да предоставят значителна подкрепа на своите икономики, за да намалят щетите от пандемията.
Силата на спестяванията
Много хора в развитите страни са успели да спестят повече в условията на пандемия в сравнение с предишни години. Това отчасти се дължи на стимулиращите мерки на правителствата, но също така и силно ограничените потребителски разходи заради блокадите. В края на третото тримесечие на 2020 г. средният процент на лични спестявания в САЩ възлизаше на 15.7 (сумата от разполагаемия личен доход, която се заделя). Това е по-ниско от пика от 25.8% в разгара на пандемията, но все още далеч по-високо от средния процент на спестявания преди 2020 г. В същото време процентът на спестяванията на домакинствата в еврозоната достигна 17.3 до края на септември според данните на Евростат. Това ниво на спестявания е по-ниско от пика през 2020 г., но и много по-високо в сравнение с нивата преди пандемията. Бързото ваксиниране в САЩ ще позволи на потребителите да похарчат част от спестените пари по-рано.
По-висока безработица в ЕС
Както в САЩ, така и в ЕС един от акцентите на мерките беше избягването на съкращения на работни места. В резултат безработицата от двете страни на океана беше ограничена до известна степен и остана под пика си по време на световната финансова криза от 2008 г. Очаква се обаче броят на безработните да намалее по-бързо в САЩ, отколкото в еврозоната, въпреки че миналата година нивата бяха сходни. Безработицата се очаква да спадне до 5.8% тази година в САЩ, докато в еврозоната има леко покачване до 8.7% от 7.9% през 2020 г. Експертите смятат, че в момента, в който европейските правителства отменят политиките си, насочени към пазара на труда, много предприятия могат да станат неплатежоспособни и повече работници да бъдат освободени.
