Откриването на български клуб с културно предназначение в Охрид, на името на цар Борис Трети, разбуни до припадък политическата и интелектуална върхушка в тази все още неукрепнала държава. Още в навечерието на събитието, видни политически личности, бивши и настоящи държавници дадоха да се разбере, че те продължават да са роби на едно минало, което няма нищо общо с днешните изисквания към самите тях. Екзалтацията, с която дни наред „ръководители“ на народа като Християн Мицковски и Апасиев размахваха юмруци в закана, че ще опорочат скромното начинание, разголи до кости тяхната национална и духовна комплексираност. Насъбралите се стотина надъхани с омраза към България граждани, носещи плакати, лозунги с недостойно съдържание и знамена, показа още веднъж, след събитията в Битоля през април т.г., в каква идейна тиня целенасочено и системно е тласкано македонското общество…
Темата за антифашизма е основополагаща във възпитанието на подрастващите там. Цялата образователна система е изградена върху една митология, в която борбата срещу
„бугарскиот фашистички окупатор“
е възвисена до степен на непостижим нравствен идеал, пред който новите поколения, както и целият народ, трябва да благоговеят. И най-важното: борбата срещу „зловещия“ образ на „бугарите татари“ легна в основата на онази, по фашистки образец приложена технология, която трябваше да сътвори новото национално самосъзнание. Буди недоумение фанатизмът, с който учени, дипломати, философи, политици, държавници в братската страна, продължават да напредват в кариерата си благодарение на оня сгъстен от неправдата въздух, който беше впръснат покрай Вардара след 1944 г. На всички тях предлагам да помислят върху очевидното несъответствие : защо срещу ТРИГОДИШНОТО българско администриране на Вардарска Македония беше сътворена цяла идеологизирана митология , в която „борците-партизани“ бяха извисени до символ на свободолюбие, справедливост и морал, а за ТРИДЕСЕТГОДИШНАТА сръбска окупация на територията , наречена Южна сръбска бановина, продължава да се мълчи , все едно тя не е съществувала...А точно тогава, през тези тридесет години, населението на Македония и особено нейната младеж, се организират за съпротива и борба срещу натрапената чужда власт.
Какво знаят днешните поколения в тази държава
за Македонската Младежка тайна революционна организация –ММТРО, за Тайната културно-просветна организация на македонските българки – ТКПОМБ? Какво знаят за Скопския студентски процес от 1927 г. срещу най-видните членове на ММТРО? И защо в училищата на новата държава Македония след 1944 г. за тези прояви на македонската младеж и на цяла Македония е забранено да се споменава? Страхът от истината. Това е отговорът. А истината откриваме в Устава на ММТРО, чийто чл.1 гласи: а/ “ ММТРО има за цел да подпомага ВМРО в борбата й за освобождение на Македония от гръцкото и сръбското иго и за обединението на трите й части в автономна политическа единица; б/Да служи като школа за подготовка на нови интелигентни борчески сили…“ В същия дух е и Уставът на Тайната културно-просветна организация на македонските българки –ТКПОМБ. Неговият чл.1 гласи: “Македонските българки, гдето и да се намират те, се организират в дружби с цел:а/ да запазят своята и на децата си българска народност от сърбизиране, погърчване и всяко друго претопяване; а/да поддържат винаги будна своята и на близките си любов към разпокъсаната и поробена родина…“
Какво ще отговорят на недоумяващите въпроси на едно 10-15 годишно момче, в чиито ръце случайно е попаднал един от тези устави? Родителите, учителите, обществениците, политиците, учените, държавниците гузно ще мълчат или ще проронят дежурната си фраза: „Бугарска пропаганда“. Да, но младите вече чрез интернет прекрачват дълго укрепваните граници, за спасяване на заблудите и навлизат в непозволените от техните родители и наставници територии на познанието. Автентичните свидетелства за Скопския студентски процес от 1927 г., както и
всички злосторства на сръбския режим в Македония,
вече са достъпни за всеки, който се интересува, и поставят в жалка отбранителна позиция досегашните пазачи на гримираната по югокомунистически истина.
На всички, които въпреки фактите, продължават да се съмняват в съществуването на ММТРО нека да отидат в Белградската библиотека и да потърсят в. “Правда“. В броя от 11 ноември 1927 г. е публикуван уставът на Организацията. Приятно четене, господа!
И каква е вината на тези студенти? Вината е, че у един от ръководителите им, Димитър Гюзелев, е открит този устав и че те се организират за съпротива и борба срещу сръбския режим в собствената им родина Македония . Разкритията стават на 29 май 1927 година, арестувани са 70 студенти-македонци в Скопие, Белград, Загреб, Любляна. Разпространената в цяла Вардарска Македония мрежа от конспиративни групи шокира управляващите. Те освобождават 50 от задържаните.. На съд са изправени 20 от обвинените. От тях 11 също са освободени , за да се разправят с тях, по-късно, по друг подмолен и подъл начин. На 10 декември 1927 г., след шестмесечна изобретателност при мъченията , са издадени и присъдите на деветимата „най-големи злосторници“. Димитър Гюзелев и Иван Шопов са осъдени на 20 години затвор, Димитър Нецев – на 15, Димитър Чкатров – на 10, а Харалампи Фукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Стерьо Боздов и Борис Светиев – по на 5 години. Дали някой от ръководителите на независимата вече 31 години държава Македония е направил опит да вникне в усилието и младежкия идеализъм на тези безкористни борци за свободата на Македония? Този въпрос се отнася не само за днешните политици и държавници Пендаровски, Заев, Ковачевски, Мицковски, Апасиев, но и за предишните Киро Глигоров, Стоян Андов, Петър Гошев, Тито Петковски, Бранко Цървенковски, Васил Тупурковски, Никола Груевски…Кой и защо след 1944 г. направи
Титовите партизани най-достойните борци
за Македония, а безбройните жертви от страна на ратниците срещу режима в Южна сръбска бановина – врагове и злосторници на македонския народ? Кой раздели и противопостави така жестоко историята на Македония отпоследните сто години? Кой и защо в югокомунистическа Македония осъди на страдания и смърт част от мъчениците, преживели ада на Скопския студентски процес? Нека на тези въпроси да отговорят всички замесели тестото на лъжата и измамата спрямо собствения си народ. А истината е казана, не от България. Тя може да бъде открита в целия европейски печат, отразяващ чудовищната същност на обвинението срещу студентите през 1927 г ., както и в позицията на някои обществени организации. Например на събрание на 31 октомври 1927 г. Балканският комитет в Лондон излиза с позиция, в която се изтъква:“…властта е започнала да измъчва българското население в разните области, арестуваните студенти в Скопие се злепоставят по най-тежък начин…“ и т.н. Най-точна оценка на случилото се откриваме в анализа на френския вестник La rumeur непосредствено след обявяване на присъдите:“…Договорът за мир прокламира един много важен принцип: защитата на правата на малцинствата. Но тези права не са гарантирани на българите в Македония. На мястото на българските училища, които бяха затворени, бяха открити сръбски с цел да бъде постигната асимилация на населението.
Сръбският режим …е по-жесток от този, който цареше в епохата на Султан Хамида…
Скопската присъда направи угнетително впечатление не само поради своята жестокост, но още и с факта, че тя засяга националната съвест на истинските македонци…Да наказваш младежта на един потиснат народ, който има право да живее и да задушаваш гласа на нейната душа… това е най-опасното от всички престъпления…“ ( Цитирано от Коста Църнушанов, „Принос към историята на ММТРО“, София,1996, стр.134 ) Дали изводите на някогашните парижки журналисти не са станали достояние и на настоящия френски президент Еманюел Макрон, когато през юли 2022 г. предложи една отрезвяваща схема при преговорите на РС Македония за членство в ЕС? Винаги идва моментът, когато истината, колкото и да я крият и преправят, излиза наяве. И с това елитите в съвременната РС Македония, най-после, ще бъдат принудена да се съгласят… --------------------------
Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е главен редактор на списание „България-Македония” и директор на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.
