Да опишеш любовта...! Кой ли не е опитвал, но едва ли някой е успял напълно. Големи майстори на перото са оставили своя дан в описанието на най-великото чувство на света – любовта. Такава е и историята на „Ромео и Жулиета“ на „Студената война“. Това са Вера Костоф и Георги Коев. Тя е от София, дългогодишен емигрант в САЩ, още преди Втората световна война, а той живее в София. Двамата се влюбват силно, но пътят на Вера към Новия свят със семейството й ги разделя, ала не завинаги. Тя се омъжва за българския емигрант Атанас и двамата създават семейство в Лос Анджелис, имат три дъщери. Георги пък се жени в София и има син и дъщеря. Вера работи като машинописка в легендарния „Los Angeles Times“, а Георги става преводач в американското посолство в София и дава частни уроци по английски език. Вера нарича Георги на галено „Буби“.
Пише му писма
които той получава през годините чрез свой приятел в центъра на София, близък на семейството на Вера. Той често идва в дома му, за да получи писмата си, снимки и вести от своята възлюбена в Америка.
Съпругата на Георги се разболява от тежка болест и около началото на демократичните промени умира. Вера, която по това време е над 90-годишна, също вдовица, решава да посети България и да се види отново, след десетилетия прекъсване, със своята голяма любов от младините. Тя пътува през Лондон и пристига в София през лятото на 1992 г. Отсяда при приятели на ротационен принцип, за да обърне внимание на всички. Най-нетърпелива е обаче да отседне при своя близък, където ще има възможност да се вижда с „Буби“. Те се разхождат заедно под ръка, така, както в младостта си в София. Вера е повече от щастлива. „Буби“ е горд. Тя отпътува за САЩ през есента на 1992 г. и повече никога няма да види родината си. Но само година по-късно „Буби“ заминава при нея в САЩ за няколко месеца. Те
обикалят Калифорния
наслаждават се на компанията си един на друг, щастливи са заедно. Няколко години по-късно този свят първа напуска Вера. Малко след нея си отива и „Буби“, но тяхната феноменална любовна история остава като пример за това как огромните разстояния, океани и времето между тях не могат да разделят двама влюбени, които дори и след десетилетия на раздяла намират начин отново да са заедно, да споделят любовта си един към друг и да намерят отново пътя напред, така, както са го планирали някога в София. Макар и двамата да имат семейства, Георги остава вдовец, Вера е вдовица от доста по-рано. Те събират сърцата си отново, едва когато вече и двамата са свободни, техните брачни партньори не са сред живите и душите на двамата влюбени отново се търсят и се намират – изтерзани от годините на раздяла, но вдъхновени от шанса за нов живот.
Когато е била на Хаваите, Вера Костоф е наричана „Cinderella girl from mainland“ – Пепеляшка, която идва чак от България в САЩ. Някога, като малко момиченце, големият български писател Иван Вазов я е държал на коляното си, в писателското кафене в София, на ъгъла на улиците „Раковска“ и „Царя“. Тя е живяла в къща, недалеч от небезизвестната днес сграда на НДК. Дъщеря й Санди е омъжена за големия американски писател Сидни Шелдън. „Буби“ пък живее недалеч от Орлов мост в София, в така наречения квартал на интелектуалците, до столичната улица „Цар Иван Асен II“ - една от малкото софийски улици, която не си променя името никога през различните политически епохи в България. Голямата болка на Вера, освен това, че любимият й е далеч от нея, е смъртта при катастрофа на внучката й Кимбърли, която е била начинаеща филмова звезда в Холивуд, в началото на 80-те години на XX век.
„Буби“
успява да изпрати внука си в САЩ
едва след демократичните промени в България от края на 1989 г. Той завършва там образованието си около средата на 90-те години на миналия век. Така единият от героите на тази история губи внучката си, но другият компенсира с внука си там. Двамата се допълват и в любовта, и в общата си съдба. Остават им спомените от София през 1992 г. и от Калифорния през 1993 г. Така двамата се преоткриват, след като остават вдовци, и осъзнават, че през всичките тези години любовта им винаги е била жива.
