Илка Попова в ролята на Кармен от едноименната опера на Бизе
Илка Попова прави светкавична кариера за времето си на европейската сцена благодарение на големия си мецосопранов глас и най-вече на изкусителната си фигура и красива глава - нещо много рядко за операта. Знаем, че певиците в повечето случаи са пълнички, да не кажем - дебели. Взела всичко най-добро от педагозите си, тя още на 21 години става постоянен член на Гранд Опера, което си е цяло чудо. С ролята на Далила от „Самсон и Далила" на К. Сен-Санс започва прекрасната кариера на българката. Тя гостува с феноменален успех в Монако, Италия, Германия, Мароко, Алжир, Буенос Айрес и Рио де Жанейро. Тя е първата българка, пяла на Скала ди Милано и втората в парижката Гранд Опера. За кратко време натрупва 36 роли в репертоара си, които я правят изключително търсена певица от импресариите от цял свят и... известните мъже.
Първият е... султанът на Тунис, където в 1930 г. Илка пее Кармен. След спектакъла, в който тя играе боса и доста разголена, на сцената се изсипват десетки френски офицери и направо падат в краката й. Сцената е застлана с цветя и мераклиите са много, но избраникът е султанът, който я кани в своя дворец... и в своя харем. Историята мълчи за случилото се там, но накрая Илка напуска Тунис - за голяма жалост на султана, който й подарява невероятно красиви скъпоценни бижута за спомен.
И ето че на сцената се появява не някой друг, а самият Бениамино Джили, певецът на певците, обожествен приживе в Италия. След един спектакъл на „Бал с маски", в който тя пее Улрика, а той - граф Ричард, тенорът я пожелава страстно. Бениамино й предлага брак, любов и всичко, което поиска, само и само да тръгне с него по света. „Цирцея" се съгласява и двамата изчезват с неговата яхта, но си правят сметката без карабинерите и Дуче. Любовниците са върнати в Милано - Джили е глобен от театъра, а Илка е пратена разочарована във Франция, където на бял "Ролс" (не кон) я чака следващият екзотичен милионер - лорд Карлтън-младши, син на легендарния лорд Карлтън, финансирал археолога Картър при откриване на гробницата на Тутанкамон. Не може да се отрече, че красотата й привлича и превръща мъжете в безволеви роби. Лордът й купува красива къща на Шан-з-Елизе в Париж, която обзавежда в египетски и японски стил. Към „Цирцея" потичат реки от бижута, тоалети, шапки, обувки и всичко, за което мечтае една жена, но не получава голямата любов (поне според думите й).
Така в обожание и златен дъжд преминават годините до 1934 г., когато на сцената на живота й иде ред на голямата любов - великият Шаляпин. Двамата се запознават на сцената на „Княз Игор", където тя пее Кончаковна, а Фьодор - княз Галицки и хан Кончак - единственият бас в света до този момент, можещ да изпълни в един спектакъл две толкова различни и трудни партии. Между Илка и Фьодор протичат флуиди и високо любовно напрежение, но дотук. Без секс. Лордът е все още номер едно в нейното легло...
Шаляпин има труден и изключително разнообразен живот - два брака и 7 деца. Първата му жена е красивата италианска примабалерина Йова Торнаги, от която има 4 деца. След години в живота му се появява и друга жена - Мария Валентиновна. През 1922 г. той бяга от болшевиките с Мария в Париж и за родината си отсега нататък става презрян бежанец и предател. През 1928 г. по заповед на диктатора Сталин е лишен от званието народен артист, но когато съдбата взема едно - дава друго. Шаляпин е първият бас, направил световна кариера и получил прозвището Велик. Той пее с изключителен успех в Метрополитен Опера в Ню Йорк, Ковънт Гардън, Лондон, и по всички големи европейски и световни сцени. Името му става легенда.
В България Фьодор се появява през 1935 г. да пее в „Борис Годунов" и „Княз Игор" и най-сетне иде ред на пръстена, а защо не и на пръстените. След спектакъла Софийският оперен хор кани Шаляпин в кръчмата „Казаците" и устройва голям банкет в негова чест. И на всички последващи гуляи на присъстващите прави впечатление, че Шаляпин сваля пръстен с кафяв камък и го слага в бокал с вино. Въпреки огромното количество алкохол певецът не се напива. Шаляпин разказва, че този пръстен му е подарък от един монах от Урал. Странното е, че вътре в камъка (карнеол) има изображение на главата на монаха. Той предсказал на Фьодор блестяща кариера, а „този пръстен", казал монахът, „притежава голяма магична сила" и ще го пази и лекува от всякаква болест. „Пазете пръстена - му казал, - защото изгубите ли го - ще загинете."
Отново на тези вечери баритонът Петър Золотович забелязал на пръста на Шаляпин масивен златен пръстен със син камък и гравирана буквата N. Певецът ни разказваше (пише в спомените си Золотович), че този пръстен е подарък от Наполеон на прочутия актьор Талма - любимец на императора. След смъртта му пръстенът станал притежание на друга Дива на сцената - Сара Бернар, и накрая се появил при Шаляпин. Каква съдба има този пръстен - Наполеон, Талма, Бернар, Шаляпин - все императори на световната сцена! Така пръстените стават два. И нека, преди да се появим отново в Париж, да се запознаем и с пръстен номер 3. Третият е принадлежал на цар Петър I и е осветен от двама руски патриарси, инкрустиран с брилянти, с изображение на светец, коленичил пред кръста, а пред него се търкаля главата на дявола. Така стигнахме до кулминацията - голямата любов между „Цирцея" - Илка, и великия Шаляпин в Париж.
Най-после Илка зарязва лорд Карлтън и се хвърля в обятията на Шаляпин - и защо не? Вече има къща, бижута, пари и слава, време е да помисли и за любовта си, а може би и не само. По това време тя е на 28 г., а той - на 60 г. И отстрани изглежда просто една бурна любов, но не е така. Не са причина и пръстените, Илка все още не знае за силата им. Тя има проблем с височините, а Шаляпин е блестящ педагог и с негова помощ за кратко време проблемът с пеенето й е изчистен.
В спомените си тя твърди, че Шаляпин й е подарил чудотворния пръстен, но кой от трите? А дали не са всичките? Тя обяснява, че й дал пръстена, за да изпее спектакъл, тъй като имал окултна сила, и след време й го подарил. Великият руснак завършва живота си на турне в Китай. НКВД го отравя с бавнодействаща змийска отрова и след завръщането си в Париж умира, а пръстенът не е в него, за да го спаси. Така второ действие на сагата с пръстените приключва, следва трето.
Кариерата на Илка Попова все още върви добре, но идва 1943 г. Виена и Щатсопера, където се появява нов жених - висш немски офицер, чийто баща е фелдмаршал, командващ армии в Белгия и Франция. Нейната Кармен подлудява германеца и той й предлага брак. Всеки офицер обаче по онова време е длъжен да иска разрешение за сватба и след проучване на Гестапо му се разрешава. В случая викат Илка в кабинета на шефа на немското разузнаване и й предлагат или концлагер, или България. Ние обичаме „веселите жени", казват те, но не когато се женят за висш офицер от Райха...
Илка избира София и се прибира безславно, но с пръстени, бижута, пари, тоалети, шапки - цял вагон. Илка Попова става народна артистка, пее в Софийската опера и въпреки възрастта си има два брака - единият с проф. Саша Попов, който след време бяга в САЩ.
А къде е пръстенът сега? В момента е собственост на Марин Бончев, автор на книги за оперни певци и за самата Илка Попова. Не е изяснено как точно се е озовал у него. Той твърди, че Попова му го е подарила, когато се разболяла. Само че тя не е умряла след дълго боледуване... А като ирония на съдбата и отблясък на пръстена къщата на Илка Попова вместо музей (според завещанието й) става кръчма с името „Дама Пика" - последната й роля - знакова и потресаваща!
Иван Бенчев
