„Тези дни ми се случи нещо много хубаво – вълнува се Ралица. – След втория ми концерт в „Карнеги хол“ в Ню Йорк като солист музикант са ме забелязали от агенция Price Attractions в Тълса, Оклахома.“
В поканата си Дикран Отамен – много известен бивш пианист, предлага нейното изкуство като концертиращ музикант да се промотира из целите Съединени щати, Северна Америка и по света. „След дългата COVID пауза изведнъж излязох пак на световно ниво“, шегува се Ралица. Договорът й отваря широко врати към големите сцени по света.
Една българска цигулка от години звучи в Парламента и Сената на Канада
– на виртуоза Ралица Чолакова. Със своята музика тя проправи път през Океана за българската култура в Страната на кленовия лист. За 25 години тя е изминала пътя от никому неизвестен музикант до висшето общество на Канада.
Не познавам друг наш музикант зад граница, който да е толкова въвлечен в обществено-политическия живот в страната, в която пребивава, и да се ползва с такъв престиж на държавно ниво. Ралица е в близки приятелски отношения с политици от всички формации в Канада.
„На 5 годинки започнах да свиря и тогава никой не ме е питал дали искам цигулка, или чело – спомня си началото тя. – Ако тогава имах представа от виолончелото, щях да избера него.“ Свири и на виола, но челото като инструмент винаги й е харесвало най-много – заради дълбочината на звуците, които извлича.
Учи цигулка в „Двореца на пионерите“, в I клас е приета в първия експериментален клас на Национално музикално училище „Любомир Пипков“. Още като тийнейджър печели много стипендии за фестивали и награди на конкурси. След Консерваторията учи във Виена, в Universitaet fur Music und Darstellende Kunst („Университет за музикално и сценично изкуство). Преди 25 години заминава за Канада със стипендия от 10 хиляди долара за обучение в Центъра по изкуства на провинция Албърта. Талантливата българска цигуларка става концертмайстор, после се премества в Торонто с идеята да остане да учи и концертира в Канада.
Въпреки перфектното образование,
трябва да започне от нулата
Печели конкурси, концертмайстор е на формацията „Монреалски виртуози“, после избира соловата кариера. Сънародниците й в Канада са скептични: та кой ще обърне внимание на една талантлива цигуларка от далечна България?
Ралица обаче не мисли така и упорито следва мечтата си.
През 2015 г. тя за пръв път свири пред целия Сенат на Канада. На концерта изпълнява творби на основата на индианска музика – митове, легенди, символи или проблеми на местното индианско население в страната, влезли в диска й Aboriginal Inspiration.
През 2014 г. е основният двигател и съучредител на група за приятелство между парламентите на България и Канада. В мисията я подкрепя сенатор Йона Мартин. Групата се превръща в постоянна платформа за обмен на идеи и за разширяване на отношенията между Канада и България, а в нея могат да членуват само сенатори и представители в Парламента.
Прочети още
Обиколила е света с вдъхновяващата си цигулка. Размеквала е сърцата на меломани в Албания, Аржентина, Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Еквадор, Франция, Германия, Македония, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, САЩ, Парагвай и Уругвай... Разплаквала е суровите афганистанци със своята цигулка. Осем пъти е била в Аржентина и в Латинска Америка – Парагвай, Еквадор и Колумбия.
В началните си години, когато получава канадско гражданство, пътува много. „На всички тези места съм пътувала със средства от канадската държава и от организации. Концертите ми са били финансирани по програми на Министерството на външните работи на Канада и от фонда Canada Council for the Arts.
И до днес изпълнява пиеси на канадски композитори, писани специално за нея. Целта е да промотира тези творби и канадската култура по света. Свири на концерти като солист или с оркестър, преподава на тема канадска култура и музика в местни университети, изнася майсторски класове.
„Изключително много съм благодарна на моя гениален и благороден братовчед Любо, който живее в САЩ и винаги, когато съм го молила за помощ, е спонсорирал мои концерти в Канада и САЩ“, казва тя и добавя: „Фамилията няма да спомена, той си знае“.
Благодарна е също за специалната цигулка с изключителен звук, на която свири. Подарена й е през 2011 г. от лютиерите от „Кремона“ – Казанлък.
Копие е на легендарната цигулка, направена от Страдивари
през 1716 г. за граф Опенхайм и така е известна – като „Страдивари - Опенхайм“.
Ралица Чолакова има 40 ученици с цигулка и виола. Работи от много дълго време в общинската школа на Отава. Преподава и в университета „Карлтън“.
Има общо 6 издадени диска. Всичките са много успешни, като един от тях, с музика от канадски жени композитори, е разпространен в 135 страни в цял свят.
През юни предстои да запише 7-ия, със симфоничния оркестър на Торонто и ще бъде издаден от Canadian Music Center – организацията на композиторите на Канада.
Тъй като Сенатът е преместен в друга сграда, днес тя свири в Парламента на Канада. „Залата, в която имах концерти преди пандемията и миналата година, е изключително красива. Била е национална банка, но е призната за част от културно-историческото наследство. Имала съм привилегията да свиря много пъти там, сигурно около 20“, споделя Ралица.
Тя е два пъти лауреат на „Карнеги хол“ в Ню Йорк. През 2022-ра е първият й концерт с виола в знаменитата зала, където свири пиеса, написана за нея от канадската композиторка Евелин Струбах.
Миналата година отново свири в „Карнеги хол“, като цигулар с камерния оркестър на Ню Йорк – New York Chamber Players Orchestra, заедно с изпълнители от световна класа. „Бях горда и радостна, че свирих и се запознах с тези страхотни музиканти“, споделя Ралица.
Тази година още един канадски композитор пише цигулков концерт за нея в неокласически стил – Ендрю Ейкър. Идеята е Ралица да го изсвири с колкото е възможно повече оркестри в Канада, САЩ и Европа. Надява се да направи турне и в България.
Талантливата и уважавана музикантка от 2015 г.
членува в ордена „Свети Лазар от Йерусалим“,
като само месец след постъпването си в него е ръкоположена в рицарски сан на офицер. „Приех го като голяма привилегия, влизането става само с покана, а да те предложат за ръкополагане се случва едва след 3 години членство“, коментира тя.
Орденът следва принципа на икуменизма – за обединяване на всички клонове на християнството. Първите му членове са били рицари лекари, които са лекували другите рицари. Оттам и до днес идва терминът „лазарет“ за подвижна болница по време на война.
Основната мисия на рицарите на „Свети Лазар“ е да осигуряват средства за палиативни грижи – за възрастни хора на легло в последния, най-уязвим предсмъртен период от живота си. Организират благотворителни кампании за набиране на средства и за организацията The Ottawa Mission, грижеща се за най-бедните в Отава, които са без дом, без работа и на улицата. Осигуряват им подслон и храна в сградата на мисията.
Ралица е удостоена два пъти с орден от рицарите на „Свети Лазар“: „за изключителни постижения в Канада, за принос към развитието на канадската музика и култура“, и за личния й принос към Ордена.
Статутът й в Канада е съвсем различен от този на другите българи там. За местните хора тя е една от тях – канадка. Живее в малка къща, която е купила с ипотека. Желан гост е на всички събития на най-високо ниво – на парламентаристи, дипломати, бизнесмени, хора на изкуството.
Ухажвана е от всички политически формации. Дори по време на пандемията е завършила специални курсове на организация, чиято цел е включването на по-голям процент жени на всяко ниво в политическия живот на Канада – федерално, провинциално или общинско. В случай, че пожелае да се кандидатира.
Прочети още
„Парламентарните избори са през септември 2025-а. Всичките партии много ме харесват“, смее се тя и продължава: „Там е работата, че аз засега искам „Грамми“ или поне „Джуно“ (наградите на Канадската академия за звукозаписни изкуства и науки – б. а.). Смятам да се концентрирам върху музиката следващите 2-3 години.“
За „Грами“ е важно да получи по-широко представяне в САЩ и тя избира музиката пред място в Парламента, като договорът с агенция Price Attractions й осигурява по-мащабно представяне в Америка.
Засега й е рано да се връща в Родината. „Тук имам изключително динамичен и интересен живот. В България няма да имам такива перспективи и възможност. Но като се пенсионирам, с огромно удоволствие бих се върнала в Родината. Отсега се уговаряме с приятелки да ходим на кафе и да си живеем в България на топличко“, смее се Ралица.
