Жена от Перник заведе две дела срещу съпруга си за домашно насилие и се оплака от неработещите институции.
През март 2019 г. след дългогодишно познанство Петя се омъжва за втори път. Споделя, че първите години съвместен живот са безоблачни, след което забелязва първите знаци на насилие.
А в края на миналата година ситуацията излиза извън контрол.
„На 19 декември след като се прибрах от работа, той беше в нетрезво състояние за пореден път и наръга кучето 7 пъти.
Аз бях бита по цялото тяло, риташе ме по главата, гениталиите. До синьо. Ако не беше кучето, щях да съм аз. И оттам се сблъсках челно с това, че посред нощите ти нямаш помощ отникъде“, разказва Петя Георгиева-Ресиловска.
Жената, която е юрист по образование, споделя разочарованието си от неработещата система, налагаща само административни наказания.
По думите ѝ преди няколко месеца съпругът ѝ целенасочено спира тока в семейното им жилище. Тогава завежда и второто дело. Признава, че живее в постоянен страх.
„Закри цялата партида на електрозахранването на къщата на минус 12 градуса на 31 януари. Това също е насилие, но той го направи от разстояние, не му беше нужно да ме доближава.
Страхувам се не само за моя живот, но и за живота на децата си“, казва Петя Георгиева-Ресиловска пред bTV.
Според адвоката на мъжа обаче, жена му също има вина.
Прочети още
„Тя е предизвикала скандала. Имало е конфликт между двамата, но за да приемем, че е имало домашно насилие по смисъла на закона, трябва едната страна да има надмощие над другата, докато тук и двамата са се скарали и са се били.
Така че и двете страни имат физически увреждания“, обясни Николай Цветков – адвокат на мъжа.
„Ако имаме нощен инцидент на домашно насилие, се звъни на 112 и се очаква патрул. Ако човекът е много агресивен, той може да бъде задържан.
Ако наблизо има кризисен център, тогава жената ще бъде изчакана от полицията да си събере вещите и със собствен транспорт или такси би могла да отиде до кризисен център“, заяви Катя Кръстанова – психолог и експерт по домашно насилие, фондация „Анимус“.
Признава обаче, че в половината административни области в България няма кризисни центрове. В такива случаи статистиката показва, че жертвите се връщат при насилника поради липса на алтернатива.
