Скандалната журналистка Илиана Беновска хвърли ябълка към ген. Радев
Румен Радев не изненада никого с това, че стана новият президент на България. Още с издигането на неизбираемата Цецка Цачева бе ясно, че тя няма шансове и всеки би могъл да я победи. Премиерът Бойко Борисов в старанието си този път да издигне още по-голям послушко от Росен Плевнелиев се спря на карикатурен образ, който развихри сатиричната фантазия на българите.
След този резултат от изборите бе очаквана и оставката на правителството на Борисов.
На доста нервна пресконференция премиерът няколко пъти заяви, че „има ново мнозинство" БСП-ДПС-ДСБ и размаха пръст на всички, които според него са виновни за загубата на партията. „Могат спокойно да си направят кабинет още в този парламент и да управляват две години. Ако им трябва кворум ние ще бъдем там", заяви премиерът. Той видимо бе сърдит за загубата и в яростта си бе готов дори на отмъщения. Едно от тях очевидно ще е подкрепата на ГЕРБ за всички точки от референдума на Слави. Бойко би направил това с ясното съзнание, че така отвръща на всички.
Все пак най-вероятният изход са предсрочни избори напролет, тъй като ГЕРБ и БСП - двете най-големи партии, отхвърлиха възможността да съставят нов кабинет в рамките на този парламент, а лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че няма да подкрепи и кабинет с мандата на ДПС. Това значи, че президентът ще трябва да назначи трети служебен кабинет. Ако се стигне дотам, очертава се и спор кой може да насрочи датата на предсрочните парламентарни избори и кога трябва да са те.
Заради изтичащия мандат на президента вече се оформи интересен конституционен спор за хипотезата, когато настоящият парламент не може да формира кабинет с мандата на някоя от политическите сили и се налага назначаването на служебно правителство. По принцип назначаването на служебен кабинет върви с разпускане на парламента и насрочване на избори, което президентът прави едновременно с един указ. Няма спор също така в теорията, че основният ангажимент на служебното правителство е провеждане на нови избори. Същевременно в чл. 99, ал. 7 от конституцията се казва, че президентът не може да разпусне парламента през последните три месеца от своя мандат и ако в този период парламентът не може да състави правителство, държавният глава назначава служебно.
Мандатът на президента Росен Плевнелиев изтича на 22 януари, когато Румен Радев трябва да встъпи в длъжност. Въпросът е дали старият президент с изтичащ мандат може да насрочи следващите парламентарни избори, без да разпуска парламента, или това е правомощие на новия президент. Аргументи има и в двете насоки.
Какво казва конституцията? От една страна - след като в текста на конституцията изрично се казва, че президентът назначава служебно правителство в тази хипотеза, но не и че насрочва избори, това е ясен знак, че конституционният законодател не е имал предвид такава възможност. Освен това с насрочването на нови избори сегашният президент фактически ще определи и края на мандата на настоящия парламент в конкретно близко бъдеще, макар и без изрично да го разпуска.
От друга страна, смисълът на конституционната забрана президентът да разпуска парламента в края на мандата си е преди всичко по този начин да се гарантира, че новият президент ще има пред кого да положи клетва, за да встъпи в длъжност. Иначе хипотетично е възможна ситуация едновременно държавата да няма и президент, и парламент, и нормално избрано правителство, а това е опасно. Неслучайно в конституцията изрично е записано (чл. 99, ал. 5), че в обичайната ситуация президентът с един акт разпуска Народното събрание и насрочва нови избори - това е конституционната гаранция за стабилност и срещу злоупотреби (президентът да управлява със служебен кабинет без ограничение във времето).
Затова и служебното правителство трябва да бъде назначен с ясен мандат - до провеждане на избори в точно определен срок, коментират застъпниците на втората теза, че назначаването на служебното правителство задължително води до насрочване на избори дори когато не може да се разпусне парламентът. Това няма да попречи на новия президент да промени състава на служебното правителство, но без да се стига до произволно удължаване на управлението със служебен кабинет, което е напълно възможно, доколкото конституцията не дава срок на годност на служебното правителство.
От президентството най-вероятно ще поискат тълкуване от Конституционния съд на тази хипотеза още в началото на идващата седмица, научи "Капитал" от източници в институцията. Целта е, когато и ако се стигне до служебно правителство, да има яснота за смисъла и точното значение на правомощията на държавния глава в тази хипотеза и да се търси успокояване на обществото. Без решение на КС това трудно ще се случи.
„Единствено от политическите партии и от изпълнителната власт зависи да се намери устойчива формула на управление и в рамките на действащото Народно събрание. Рано е за служебно правителство, коментира президентът Росен Плевнелиев. - Готов съм в режим на консултации и на диалог с всички, включително с новоизбрания президент, да изминем пътя, описан в конституцията. Съставянето на служебно правителство не е самоцел. Целта ми е да има стабилност в държавата, институциите да работят. Към днешна дата и парламентът, и правителството работят." Същевременно той заяви, че има и силите, и опита да състави ново служебно правителство, „но трябва да е много ясно - ако в следващите дни България навлезе в политическа криза, ще спазвам конституцията в нейните разпоредби и дух. В основния закон ясно е разписано какво прави държавният глава в случай на криза."
Сложният конституционен казус вероятно ще започне да се разплита още тази седмица, като вероятно градусът на политическото напрежение около него ще бъде голям. С наближаването на вероятните избори това ще бъде и доминиращият тон в политиката.
