Всички сме чували за болести от нерви, но какви точно недъзи възникват на нервна почва и има ли начин да се предпазим от тях? На тези въпроси отговарят специалистите по психосоматична медицина.

Наистина болест

На пръв поглед психосоматичните заболявания изглеждат някак си неистински, измислени. Често ги приемат или за симулация, или за психично разстройство. Само че това е абсолютно погрешно. Психосоматичните болести могат да се нарекат защитници на организма от психично разстройство и те са не по-малко реални от останалите – просто се появяват в резултат на стрес, конфликт или други нефизиологични причини, обясняват специалистите. Сърдечна болка например може да се предизвика след сериозен скандал с близък човек, а висока температура преди изпит говори за непреодолим страх от провал. И тук възниква въпросът: на всеки му се случва да се скара с роднина, значи ли това, че всеки може да се разболее заради това? Оказва се, че психосоматичните болести „ходят“ повече по хора, които предпочитат да си мълчат, да не „ровят“ и да не задълбочават конфликта, но така си предизвикват постоянно вътрешно напрежение. Човекът се опитва с всички сили да сподави гнева (страха, тревогата, чувството за вина) и толкова внимателно прикрива негативните си емоции, че на тях не им остава друг начин за проявление освен чрез заболяване. Но за какво иска да ни сигнализира болестта?

Какво разкрива?

Телесно ориентираните психотерапевти намират психологическа причина за всяко заболяване. Така например те свързват астмата с трудни отношения с майката, безсънието – с недоверие към околните, женските болести – с конфликтни отношения с мъжа и страх от него. Детските алергии и дерматити са резултат от емоционално напрежение в семейството, хипертонията – с навика да се поддавате на гнева си, язвената болест – със силно желание и опасение от прекалена привързаност към обекта на чувствата ни. В края на краищата обаче всяка болест може да се използва неосъзнато от пациента като начин да си отдъхне, да избяга от нещо, което го плаши или му е неприятно, чрез нея може да съобщи нещо на близките си или да получи нещо желано. Например учениците често се разболяват преди контролно – не го правят нарочно, просто следват подсъзнателното разбиране: не бива да играеш, когато трябва да учиш, но може да се разболееш и да се отървеш от теста. Специалистите наричат този феномен вторично заболяване заради изгода. Няма статистически данни за верността на тези обяснения, затова и не ги приемаме за догма, но именно те ни помагат да разберем причините за проблема.

 Стрес факторът

 

В съвременния живот има колкото искате причини за психосоматични разстройства. Номер едно, разбира се, е стресът. Развод, внезапно заболяване или смърт на близък, уволнение, проблеми с парите и други негативни ситуации могат да го предизвикат. Стресът обаче съпровожда и щастливи събития – сватба или раждане на бебе например по скалата за измерване на стреса е съвсем близо до развода, а личният успех или повишение в службата не отстъпват на напрежението от проблемите в секса. Най-добре е изследвана връзката между стреса и сърцето. През 1959 г. американските кардиолози Майер Фридман и Раймонд Розенман потвърдили, че някои хора реагират особено интензивно на стреса и поради това са предразположени към сърдечни заболявания. Учените ги нарекли тип А – живеят в постоянен цайтнот, вечно напрегнати и нетърпеливи, амбициозни и агресивни. Това състояние не е без последствия – кръвното им се покачва, нарушава се кръвообращението, образуват се тромби, увеличава се рискът от сърдечно-съдови заболявания. Наблюдението на Фридман и Розенман установило, че по-голямата част от пациентите под 60-годишна възраст, които постъпват в болници с остра сърдечна недостатъчност, били хора от типа А. Спокойните и неагресивни личности, определени като тип Б, далеч по-рядко имат нужда от хоспитализиране поради сърдечни инциденти.

Добрата новина

 

Колкото и да е странно, много психосоматични заболявания може да се окажат от полза за пациента. Така се получава, че човек започва да си обръща повече внимание, вниква в душевните си проблеми, спира се в забързаното си всекидневие и се замисля какво не му достига, какво му липсва, за да е спокоен и щастлив. Струва ли си обаче да се разболяваме, за да разберем, че нещо не върви както трябва? Не е ли по-добре да се научим да бъдем по-устойчиви на стреса, след като е невъзможно да го избегнем? Специалистите съветват да се опитаме да направим живота си по-комфортен, като създадем отношения с околните, основани на доверие и подкрепа, изясним си собствените чувства и желания, започнем да споделяме какво ни вълнува и към какво се стремим. Основните начини за целта са автотренингът и релаксацията. Здравословният начин на живот, работа, която ни носи радост и удовлетворение, и не на последно място – почивка по наш вкус са основни фактори за хармоничното ни емоционално състояние. Най-важното: приемете, че не можете да се промените, а трябва да се обичате такива, каквито сте.