Първоначалните локдауни заради коронавируса имаха „малък или никакъв“ ефект върху броя на смъртните случаи от пандемията в САЩ, Обединеното кралство и Европа, пише в противоречив доклад. Икономистите, които извършиха мета-анализ, установиха, че драконовските ограничения, наложени през пролетта на 2020 г. - включително заповедите за оставане вкъщи, задължителни маски и социално дистанциране - са намалили смъртността от Covid с едва 0,2%. Те предупредиха, че локдауните причиняват „огромни икономически и социални разходи“ и заключиха, че са „необосновани и трябва да бъдат отхвърлени като инструмент на пандемичната политика“ в бъдеще. Прегледът, воден от професор от университета Джон Хопкинс, установи, че затварянето на границите е имало практически нулев ефект върху смъртността от Covid, намалявайки смъртните случаи само с 0,1 процента. Изследователите обаче установиха, че затварянето на несъществени магазини е най-ефективната интервенция, водеща до 10,6% спад на смъртните случаи от вируси. В техния доклад, който не е рецензиран, се казва, че това вероятно се дължи на затварянето на кръчми и ресторанти, където се консумира алкохол. Затварянето на училища се свързва с по-малък спад от 4,4%. Критиците обаче повдигнаха съмнения относно пристрастията на авторите на проучването. Повечето учени смятат, че преди създаването на ваксините и антивирусните средства локдауните са имали значителен ефект върху намаляването на предаването на заразата и следователно намаляването на броя на хоспитализациите и смъртните случаи, причинени от Covid. Но има нарастващ консенсус, че драконовските ограничения са довели до нарастване на смъртните случаи, различни от Covid, за които се смята, че са хора, чието здравословно състояние се е влошило по време на пандемията, когато не са имали достъп до здравни грижи. В последния доклад изследователите признават, че техният преглед не дава отговор „защо“ блокирането не е постигнало крайната си цел за спасяване на животи, но те предлагат редица обяснения. Учените предполагат, че локдаунът  може да има по-големи непредвидени последици, отколкото се смяташе преди. Даден е пример, че изолирането на хора у дома може да е довело до предаването на по-висок вирусен товар на членовете на семейството им, причинявайки по-тежко заболяване. Или затварянето на определени търговски обекти може да доведе до по-висока концентрация на хора в „основни“ магазини, където рискът от предаване е по-висок. Друга възможна теория е, че поведението на хората се възстановява, след като блокирането е намалило броя на случаите толкова ниско, че те възприемат вируса като по-малка заплаха. Учените, изготвили проучването твърдят, че най-доброто обяснение за различните нива на смъртност от Covid в страните са „разликите във възрастта и здравето на населението“ и „качеството на здравния сектор“. Смъртните случаи от Covid също са изкривени от обема на тестовете, извършвани от всяка страна, което много учени изтъкват като движещ фактор за големия брой заразени във Великобритания. За да стигнат до констатациите си, изследователите анализираха 24 проучвания, които изследваха ефекта от ограниченията на Covid по време на първата вълна в различни страни по света. Избраните документи разглеждаха блокирането в сравнение с липсата на блокиране и задължителните ограничения спрямо доброволните правила. Прегледът на Джон Хопкинс заключи, че „в най-добрия случай“ ползите от блокирането трябва да се сравняват с техните „опустошителни ефекти“ върху икономиката и обществото. „Те са допринесли за намаляване на икономическата активност, повишаване на безработицата, намаляване на образованието, причиняване на политически вълнения, допринасяне за домашното насилие и подкопаване на либералната демокрация“, пишат учените. Проучването е ръкводено от Стив Ханке, основател на Училището по приложна икономика "Джон Хопкинс". Той беше откровен критик на икономически вредните ограничения по време на пандемията, описвайки мерките като „фашистки“.