Александър Джеров

Цоня Събчева

Проф. Александър Джеров е един от основателите на СДС и уважаван български

юрист. Той бе председател на Законодателната комисия в Седмото Велико народно събрание. На тази комисия реално принадлежи авторството на настоящата конституция на страната.

Противоконституционно ли е предложението на ГЕРБ новоизбраният президент Румен Радев да удължи работата на Народното събрание (НС), за да се приемат поправките в Изборния кодекс за мажоритарната система?

-          Според мен не, защото конституцията не съдържа текст, който да определя срок. Даже ако изхождаме от чл. 64 на конституцията, ще видим, че има срок между отнемането на правомощията на парламента и насрочване на изборния ден за редовния парламент, това да, но докато съществува парламент, не тече никакъв срок, който да задължи президента на републиката да му отнеме, да прекрати, по-точно казано, правомощията му. Тъй че това ми е базата на разсъждение. Тук не изхождам от желанията на политическите партии. Това са политически въпроси. Аз съм юрист и като такъв разсъждавам чисто от гледище на правните норми.

Да ви разбирам ли, че в конституцията няма предвиден срок, в който новоизбраният президент трябва да разпусне НС и да назначи служебен кабинет?

-          Да. Това са различни неща. Ние с вас говорим, че няма срок, в който новоизбраният президент трябва да разпусне наличния, заварения от него парламент.

А за служебен кабинет?

-          За служебен кабинет също така няма. Това са, как да ви кажа, слабости на конституцията може би, но никога, когато работехме конституцията, не сме съзирали възможността да стигнем до такова положение, каквото се получи сега. Впрочем, никой законодател не е могъл да изгради толкова и такива норми, с които да задоволи нуждите на живота в бъдеще и развитието, по-точно казано, на обществените отношения.

Според вас възможно ли е в срок от няколко седмици да се правят радикални промени в изборния закон, каквото е въвеждането на мажоритарната система?

-          Аз бих се противопоставил. Също така бях противник и на измененията, които бяха направени преди това в Изборния кодекс. Дали ще приемем една или друга система за България, изисква много сериозни размишления. Това не е „две и две - четири", за да може да се събере една комисия тази вечер и да реши въпроса. Нужно е научно обосноваване, освен това трябва да се помисли как е по света. Не по света, по-скоро бих казал в европейските държави, особено в основните, и да се види, ако има една система, какъв е резултатът с течение на годините, когато се въведе друга система - каква ще бъде ползата за съответната държава. Затова колко ще продължи животът на сегашното Народно събрание трудно може да се каже. Но даже да е много по-дълъг, отколкото е очаквано, недопустимо е в този момент да се прави такова сериозно изменение. Не става дума да не уважаваме вота на българския народ, напротив. Решението на българския народ трябва да бъде добре отнесено и съответните норми - създадени. Затова на мен ми се струва, че на бърза ръка в събота вечер не трябва да се решава такъв принципен, основен въпрос. Нека да го предоставим на бъдещото НС, защото не е въпрос само за приемане на системата изцяло, частично или разделянето на България евентуално на различни избирателни окръзи. Всичко това води до размишлението, че следва дълбоко научно, обществено, политически да се обмисли този въпрос, а не на бърза ръка да се реши въпросът. Ако би се решило сега, ще стигнем до грешни изводи и до грешни правила. Нищо не го налага. Да, вотът на българския народ трябва да бъде уважен, но не за пет минути. Така все едно не уважаваме волята. Волята е волна воля, но тя трябва да бъде облечена в съответните правила.

Важно е да ни обясните, ако такива промени обаче се направят, те кога влизат в сила? Предстоящите предсрочни парламентарни избори по тях ли ще се организират?

-          Зависи как се поставят нормите. Но ако сегашното Народно събрание за седмица-две реши въпроса, с указ на президента те ще бъдат обнародвани в „Държавен вестник" и като влязат на страниците на „Държавен вестник", естествено, ще важат. И затова съм срещу изменението. Аз не вземам отношение дали тази система е по-добра или по-лоша, дали трябва, или не, но когато се прави нещо сериозно, се сяда на задълбочено обмисляне. Тъй че, ако сега се вземат такива решения, тоест ако сега се измени Изборният кодекс, безспорно ще трябва да влязат в действие при изборите през пролетта.

Готова ли е България, готови ли са българските граждани да проведат избори по тази система?

-          Според мен не. Защото аз съм се явявал на такива избори за Великото народно събрание и помня, че трябваше тогава, въпреки че знаете какъв беше периодът, трябваше да се обясняват нещата. И ако сегашното Народното събрание приеме новите норми, новите правила, то трябва задълбочено да се обясни на българските граждани, на българските избиратели какво означава то и какви са правата на всеки български гражданин.

Въз основа на вашия дългогодишен и богат опит трябва ли и какви са рисковете, когато с лека ръка се посяга към преправяне на законите?

Мисля, че имаме, говоря за България, богат опит и се чудим защо един закон, не е важно кой, закон на тази Република, след като бъде гласуван, има след това десетки изменения и допълнения. Като погледнете, защото нали работя със закони, под заглавието на съответния закон половин страница най-малко изменения, допълнения и т.н. Защо си играем на законодателстване от хора, които не знаят за какво става дума, камо ли вече за българските граждани. И сегашните народни представители нямат необходимата квалификация, необходимите знания, за да решат първо да разграничат двете избирателни системи. И освен това да ги фиксират в правни норми. Защото не е само да вляза в Народното събрание по мажоритарната система. Ако се случи след това нещо с мен, заболея, напусна, какво ще стане на моето място? И още много други въпроси, които изникват за хора, които разбират от тези принципни положения. И освен това, когато човек не разсъждава егоистично или субективно, когато говори човек, трябва да се дадат обективно нещата, а не както на мен ми е приятно или на партията, в която членувам.