"Моето мнение и на моите колеги е, че смъртта на 57-годишната жена няма връзка с ваксинацията, дори патоанатомът се е свързал с австрийски паталози, правили аутопсии при такива случаи, и те са казали, че няма данни за вътресъдово съсирване и масова тромбоза", - това заяви директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев в ефира на Нова телевизия. Така той коментира случая с жената, която издъхна няколко часа след ваксинация с "AstraZeneca". Здравните власти вече заявиха, че няма данни за връзка между имунизацията и смъртта й, тъй като тя е имала сериозни сърдечни проблеми и наднормено тегло. Все още се очакват обаче всички изследвания. Кантарджиев обаче разкри някои предварителни данни в ефир: "Патоанатомът, направил аутопсията, сподели, че са взели материали за изследване, за да видят изкарала ли е коронавирус. Жената няма тела за COVID-19. Направен е и PCR тест, изключен е коронавирус. Това е жена със съдова болест. Има данни за прекаран преди години инфаркт, сърцето е доста увредено, имало е запушване на кръвоносните съдове, основно на сърцето. При някои от тях то е на 100%, което е смущаващо. Най-вероятно е да е получила това и без ваксинирането, защото става дума за един годишен ход на запушване, на атеросклеротични отлагания, белият дроб е бил в отток", допълни той.

Прочети още

За случилото се е уведомен и директорът на Европейската агенция. Очаква се писменото становище на европейския регулатор. Няколко държави извършват изследвания и анализ, освен България, изтъкна Кантарджиев. "Важно е да излязат резултатите, за да може по категоричен начин да представим доказателство, че няма връзка и хората да са спокойни", добави изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарства Богдан Кирилов. На въпроса възможно ли е да се получи ефект, който да предизвика сериозни последици, след поставянето на ваксина, Кантарджиев е категоричен: "Нещата се преекспонират. Винаги сме казвали, че човек, прекарал заболяването, трябва да изчака три месеца, за да се възстанови имунната му система. Аз лично смятам, че прекарването на заболяването е създаването на най-трайния и всеобхватен имунитет. Досега няма описани случаи на този ефект, но теоритично е възможно да се получи свръхреакция. Но това е много рядко и не е фатално". Запитан има ли проблем в броя ваксини, които получаваме, заради взетите здравни решения, той отвърна, че Европейската комисия е сключила договор със седем фирми. "Не сме отказали договор с Pfizer и Moderna. Ако беше така, сега нямаше да ваксинираме с тях. В началото се преценяваше кои фирми ще бъдат първи, оказа се, че не те, а други ги изпревариха. Слав Богу, че Европейската комисия сключи договор, защото иначе големите държави щяха да се ваксинират, а малките, като България, щяха да чакат", обясни здравният експерт.

Прочети още

"В момента не се прилага само една от трите налични ваксини. С останалите продължава ваксинационният процес. Очакваме след положителни резултати от изследванията и препоръка от Европейската агенция още тази седмица да продължи ваксинационният процес и с третата. Договорите се сключват последователно. Нито една държава не е имала възможност да избира ваксини едновременно от шестте сключени договори", добави Кирилов. Той подчерта, че пропорционалното разпределение зависи от обема, който се договаря за съответния договор. "България ще получи над 18 млн. дози, което ще бъде достатъчно за ваксинацията на 10 млн. души. При 6 млн. население, което подлежи на ваксинация, изключваме лицата под 16 години, ние имаме поръчани дози ваксини за 10 млн. население. Това е при положение, че в момента на заявяване на количествата, всички социологически проучвания сочиха, че желанието за ваксинация е 20-30%. Това значи, че България е осигурила многократно повече от това, което е било заявено като желание", каза още Кирилов. На въпроса защо държави като Малта имат повече ваксини, той отговори: "Принципите са еднакви. В споразумението, което беше сключено между ЕК и всички държави, има изрична клауза те да не водят паралелни преговори с производителите. Ако някой е водил преговори, това е в нарушение и ще понесе последиците". А по повод най-актуалната новина, че четирима българи са заразени с коронавирус след почивка в Занзибар, проф. Кантарджиев каза: "Не са заразени с нигерийския щам, но смятам, че мерките, които са въведени в момента - налаганата карантина за идващите от рискови места и места, където има много инфекции и се предполага, че би могло да има някои от новите варианти, ще бъдат достатъчни. Тези, които пристигат от тези страни, могат да се изследват, но пак ще си останат в карантина. Тези мерки са с цел забавяне на разпространението на новите варианти на коронавируса, за да може по-голяма част от населението да бъде ваксинирана. Нигерийският вариант в момента не върлува в България". По думите му в момента в нашата страна е британската генетична линия.

Прочети още

"Над 1000 секвенирания имаме като данни в националния център. В област Стара Загора напремер през декември нямаме случаи, през януари имаме около 10%, в началото на февруари - 30-40%, а в края на февруари случаите са 80%. Първата област, засегната от британския вариант, е Кюстендил. Доказахме го през януари, сега почти всички заразени са с този щам", обясни той и препоръча тези, които се връщат от чужбина, да са под карантина. "Сега е време за успокояване, да се слушат фактите и да се взимат решения. По места директорите на РЗИ, съгласувайки се с Щабовете, дава мерките за всяка област, защото в различните области имаме различен брой болни. Излизат много хора, които не знаят как се взимат решенията", подчерта още Кантарджиев.