Продажбата на активи на руската нефтодобивна компания „Лукойл" в България ще става само след решение на Министерския съвет (МС) при налично положително становище на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), реши парламентът.
Депутатите приеха на второ четене допълнение в Закона за насърчаване на инвестициите. В гласуването участваха общо 191 народни представители. "За" бяха 119 депутати, "против" - 70, а двама се въздържаха.
При обсъжданията обаче се стигна до сблъсък между депутати от „Възраждане“ и „ДПС-Ново начало“ в пленарната зала. Стигна се почти до бой.
„Уважаеми колеги, денят ще е дълъг. Не бързайте в момента всички да получите наказания. Моля, седнете си по местата“, призова Наталия Киселова.
След като това не се случи, тя обяви 15 минути почивка, „за да се успокоят страстите“, обобщава bTV.
„Това, което се разглежда в момента, е поправка, която обслужва Пеевски. В новините да няма всъщност какъв е реалният проблем – Пеевски да отхапе по-голяма хапка от една сделка, а в новините да има – депутатите пак се сбиха. Затова беше и тази провокация“, коментира в кулоарите на Народното събрание Ивайло Мирчев от „Демократична България“.
След почивката дебатът беше възобновен.
„Този законопроект е изключително махленски написан и няма как да защитаваме обекти от национално значение. На първо място се дават правомощия на ДАНС, които изцяло излизат от обхвата на техните правомощия“, заяви Йордан Тодоров от „Възраждане“.
„ДАНС се поставя над Министерския съвет с два параграфа. Без никакви мотиви, които трябва да бъдат обобщени в бъдещ доклад – или е положителен, или отрицателен. Така че Министерски съвет след този законопроект е изцяло подчинен на решенията на ДАНС. „Лукойл“ през това време не спят. От вчера са със сменени банкови сметки“, заяви Радослав Рибарски от ПП-ДБ.
„Няма проблем с горивата, няма и да допуснем да има, независимо от това, което вие правите. Горива ще има за хората. Ако искате, ходете на бензиностанцията и заредете – напълнете си туби, напълнете си бидони, но гориво има и ще има“, каза Станислав Анастасов от „ДПС-Ново начало“.
„Направихме единственото вярно и обосновано предложение какво да правим с „Лукойл България“. Да се предвиди инвестиционен разход от МС за закупуването на това търговско дружество и дъщерните му фирми. Това беше преди девет месеца, а сега министър-председателят заявява, че имаме един месец. Абе хора, когато ви ги говорехме тези неща, вие къде бяхте?“, попита Красимир Манов от МЕЧ.
Законът беше приет финално и на второ четене.
Колко струва "Лукойл" в България?
Вторият по големина производител на петрол в Русия – „Лукойл“, планираше да събере около 2 милиарда долара от продажбата на своята рафинерия в Бургас, съобщава агенция РИА Новости, позовавайки се на българския премиер Росен Желязков. Цената беше обявена още в началото на 2025 година, когато се коментираше евентуална продажба.
Агенцията уточнява, че през 2023 г. България е била четвъртият най-голям купувач на руски петрол, доставян по море – над 100 000 барела дневно.
Цените на петрола след санкциите
На 24 октомври цените на петрола се понижиха леко в петък след скока от предния ден, когато Доналд Тръмп обяви нови американски санкции срещу двете най-големи руски петролни компании – „Роснефт“ и „Лукойл“.
Фючърсите на Brent спаднаха с 36 цента (0,55%) до 65,63 долара за барел, а тези на West Texas Intermediate (WTI) – с 33 цента (0,58%) до 61,43 долара.
„Пазарът се успокоява, има прибиране на печалби – това показва, че няма паника около руските доставки“, коментира Вандана Хари, основател на анализаторската компания Vanda Insights, цитиран от „Ройтерс“. По думите ѝ търговците засега изчакват следващия развой – дали ще има ескалация или деескалация на конфликта.
В четвъртък (23 октомври) и двата основни сорта петрол скочиха с над 5% и се очаква седмичният им ръст да достигне около 7% – най-големият от юни насам.
Руският президент Владимир Путин остана непоколебим след американските санкции, целящи да окажат натиск върху Кремъл да прекрати войната в Украйна. Двете компании заедно осигуряват над 5% от световното производство на петрол.
Заради санкциите китайските държавни компании временно спряха да купуват руски петрол, а индийските рафинерии планират рязко да намалят вноса. „Потокът към Индия е особено застрашен, докато при китайските рафинерии ефектът ще е по-слаб заради разнообразието на източниците им и наличните запаси“, коментира Янив Шах от Rystad Energy.
Министърът на петрола на Кувейт заяви, че ОПЕК е готова да компенсира недостига на пазара, ако се наложи, чрез отмяна на ограниченията върху производството. САЩ също обявиха, че ще предприемат допълнителни мерки, докато Путин определи санкциите като „неприятелски акт“, който няма да нанесе сериозен удар по руската икономика, подчертавайки ролята на Русия в глобалния енергиен пазар.
Междувременно Обединеното кралство също санкционира „Роснефт“ и „Лукойл“, а ЕС прие 19-ия пакет санкции срещу Русия, включващ забрана за внос на втечнен природен газ (LNG) от страната.
