Сърбия и Косово са на ръба на опасна криза, каза в понеделник върховният представител на Европейския съюз за външната политика Жозеп Борел, цитиран от EURACTIV. Той призова и двете страни да изпълнят задълженията си в рамките на диалога между Белград и Прищина, подпомаган от ЕС. Коментарите му дойдоха след срещи в Париж миналата седмица между ЕС, Франция и лидерите на Косово и Сърбия, където надеждите за тристранна среща между дългогодишните врагове в крайна сметка не се сбъднаха. "Много сме разтревожени за ситуацията в Западните Балкани", каза Борел след среща на външните министри на ЕС, на която бе обсъдена ситуацията в региона. Той посочи, че "ненужното и контрапродуктивно напрежение" между Косово и Сърбия "стига до много опасно ниво" и създава ситуация, в която "за нещастие сме на ръба на нова криза". Борел изтъкна, че това е най-сериозната и най-опасната криза за последните десет години и допълни, че оттеглянето на сърбите от косовските институции е създало вакуум. "В този вакуум може да се случи най-лошото, така че и двете страни трябва да покажат повече гъвкавост", предупреди Борел. Ситуацията на север стана по-несигурна през последните седмици, след като членове на сръбската общност подадоха оставки от косовските институции в знак на протест срещу изискването на правителството всички автомобили, собственост на граждани на Косово, да имат номера, издадени от Прищина. Сърбия е против това, тъй като продължава да не признава независимостта на Косово. "И двете страни трябва спешно да покажат готовност да намерят път напред за намаляване на това напрежение. Не е приемливо никоя от страните да нарушава или пренебрегва своите задължения в рамките на диалога", каза Борел.
"Косовските сърби трябва да се върнат в институциите, а косовските власти трябва да покажат гъвкавост по отношение на регистрационните табели и да работят по прилагането на споразумението за Асоциацията на общините със сръбско мнозинство без забавяне", добави той. Прищина отложи първоначалното прилагане на правилото няколко пъти под натиск от страна на международната общност. След това реши да го приложи постепенно между ноември и април, за да се успокои ситуацията. Следващият етап от процеса започва, а тези, които не са сменили номерата си, ще бъдат глобени.
Анализатори по сигурността предупредиха за значителна мобилизация на сърбите на 21 ноември и блокиране на пътища. Междувременно сръбският президент продължава да отправя заплахи за съпротива.
В този контекст Борел обяви, че главните преговарящи от Белград и Прищина скоро ще отпътуват за Брюксел, за да започнат работа по изход от кризата. Като първа стъпка от този процес представителят на Косово трябваше да пристигне за разговори още в понеделник вечерта. Идеята е да се намери решение на този спор преди 21 ноември, когато Прищина ще започне да прилага правилото. "Посланието от съвета е ясно - имаме нужда от ясен напредък. Трябва да постигнем споразумение", предупреди Борел, отбелязвайки колко опасна е ситуацията. Коментарите му идват на фона на опасенията, че ЕС няма достатъчно инструменти да посредничи за споразумение след 11 години диалог с малко конкретни резултати. "Представихме предложение, което трябва да бъде обсъдено като добър изход от тази ситуация", каза главният дипломат на ЕС и благодари на Германия и Франция за подкрепата. На срещата на върха на Берлинския процес в началото на ноември Борел представи предложение на страните "за постигане на конкретен и необратим напредък по пътя към цялостна нормализация", което беше подкрепено от Берлин и Париж.
След срещата миналата седмица сръбският президент Вучич каза, че не е оптимист за разрешаването на кризата. Косовският премиер Албин Курти повтори, че Косово никога няма да приеме създаването на Асоциация на сръбските общини, което Сърбия изисква.
Това ще доведе до създаването на изпълнителна структура, подкрепена от Белград, в Косово за етническите сърби, живеещи там. Прищина твърди, че асоциацията може да съществува, но не и с изпълнителни правомощия.
Междувременно президентът на Косово Вьоса Османи обяви на 18 декември предсрочни избори за кметове в четирите общини на север, където представители на етническото сръбско малцинство напуснаха постовете.
Османи каза, че ще поиска международни наблюдатели на изборите, като добави, че властите "ще предприемат всички необходими мерки, за да могат гражданите, независимо от етническата им принадлежност, да се чувстват защитени, сигурни и да упражняват конституционните си права".