Православната ни църква отбелязва на 26 октомври паметта на свети великомъченик Димитър Солунски. Почитан на целия Балкански полуостров, свети Димитър е обявен за покровител на Солун, където е издигната и едноименната базилика, в която се съхраняват мощите на светеца, прославени с чудотворната си и лечебна сила.

Свети Димитър е един от любимите светци на българина. Предание разказва как заедно с брат си запалил Света гора и светогорските манастири, затова ги хвърлили три години на морското дъно, а лелите им св. Петка и св. Неделя молили Господ и Богородица да го пуснат. Друго българско народно предание представя свети Димитър като брат близнак на свети Георги.

Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе и тръгнал към Георгиевата страна на света.

Там заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски - за свети Георги лятото, а за свети Димитър - зимата. В народните представи дойде ли св. Димитър на коня си, от брадата му започва да пада сняг, т.е. идват зимата и студът.

От Димитровден до Гергьовден и от Гергьовден до Димитровден - така групирали българите сезоните. Границата между годишните сезони имали селскостопански характер. Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято". Около Димитровден завършвали и строежите на нови къщи.

По традиция стопаните дарявали зидарите, а башмайсторът казвал дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Обичаят изисквал стопаните на новата къща да заколят бял овен и да поканят цялото село за освещаването на дома. Поради тази причина на този ден празнуват и строителите. На деня на светията стопаните се разплащат и разпускат наетите по Гергьовден работници, овчари и ратаи.

На места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце. Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. 

Вечерта срещу празника овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците цяла година.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел, ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки или просто печени ябълки, рачел, тиква.

На празника имен ден имат всички, носещи неговото име: Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митре и сродни. Димитровден е празник на градовете Айтос, Видин, Сливен и Радомир. Денят е професионален празник на инженерите, ковачите, металурзите, техниците. На Димитровден, също както на Игнажден, се изпълнява обичая полазване, а именно се гадае за бъдещето според това, който първи ще ти влезе в дома на този ден.