сн. „Шоуто на Слави
Българите в чужбина за първи път ще имат свои народни представители в парламента в София, ако избирателната система стане мажоритарна. Това предложение е залегнало в проектозакон, който организаторите на референдума на Слави и омбудсманът Мая Манолова внесоха в деловодството на Народното събрание. Нито Манолова, нито гражданският комитет обаче имат законодателна инициатива, поради което сегашните депутати имат законово основание въобще да не разгледат проекта.
Според проекта страната се дели на 231 едномандатни изборни района, а останалите 9 се разпределят в чужбина. От всеки ще има по един мажоритарно избран депутат в два тура. За Велико народно събрание мандатите ще са 385:15. Квотата на българите навън е определена според избирателната активност. По изчисления на г-жа Манолова един депутат ще се избира от около 30,000 души. Един човек ще може да се кандидатира само в един район. В момента всеки може да атакува парламента от две места. За избран ще се смята кандидатът, получил повече от половината от всички действителни гласове. Когато на първия тур никой от кандидатите за народен представител не е избран, се прави балотаж до 7 дни след това. При равен брой гласове избран няма да има. В тези случаи, както и при овакантяване на мястото по друга причина президентът ще насрочва частичен избор. За да гласуват за Народното събрание, избирателите трябва да са живели в съответния район поне 6 месеца преди датата на вота. ЦИК ще назначи 231 комисии от по 9 членове във всеки район, а администрирането на тези навън ще ръководи тя.
Вносителите на законопроекта настояват депутатите да се избират по новите правила още на предсрочните избори напролет „За първи път имаме кодекс, който не е представен от партия - БСП, ГЕРБ, ДПС или който е на власт. Той е предложен практически от българските граждани, оформен от човека, от институцията, която трябва да защитава интересите им", каза сценаристът на „Шоуто на Слави" Тошко Йорданов. Омбудсманът увери, че преди да внесе текстовете, не е правила сондаж с нито една политическа сила. Срок за реакция по предложението на омбудсмана няма, но водещите партийни централи са изявявали готовност да се съобразят с желанието на повечето, дали гласа си в референдума.
„3 милиона и половина български граждани гласуваха на референдума, 2 милиона и половина от тях - за изцяло мажоритарен избор, а не за германска, албанска или етиопска система. Така че волята на народа трябва да бъде зачетена. Всичко друго би било подмяна и лъжа. Избирателите едва ли биха се съгласили вотът им да бъде подменен", зарече се другият сценарист Иво Сиромахов.
„Мажоритарният избор няма да доведе до усъвършенстване на политическата система. Реформаторският блок смята, че трябва да има много ясна отговорност и усъвършенстване на системата, но ние не вярваме, че това става през така предложения закон за мажоритарен избор", заяви вицепремиерът в оставка Меглена Кунева, като по този начин изрази сдържаност по проекта на Манолова. През миналата седмица депутати от Реформаторския блок коментираха, че са против чистите мажоритарни избори, защото това означава в парламента занапред да влизат само най-големите партии.
И от Патриотичния фронт са против мажоритарните депутати. „Борисов си прави много проста сметка през мажоритарната система да спечели мнозинство. В 160 общини, които държи ГЕРБ, целият бизнес и всички местни фирми се контролират от кметовете на ГЕРБ", заподозря съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов.
