„Битката за геостратегическото развитие на България“ Първанов е спечелил още през 2000 г., след като година по-рано решава да смени страните
Мартин Димитров
Бившият президент Георги Първанов през последната седмица сякаш е на гребена на вълната на българския политически живот. Първо, партията му АБВ напусна управлението и - за разлика от Реформаторския блок и дори ДСБ - го направи организирано, бързо и безспорно. Освен това името на лидера на АБВ се свързваше с подкрепата му за „лагера на промяната" в БСП, който в крайна сметка успя да наложи своя кандидат Корнелия Нинова. Изглеждаше така, че с избора на Нинова ще се отвори пътят за коалиция вляво и един от стратезите за това бе самият Първанов, който неведнъж е заявявал открито желанието си за връщане начело на левицата.
От върха на вълната (конгреса на АБВ) обаче Първанов отправи серия от послания, които са най-малкото противоречиви - промяна на конституцията и установяване на президентска република, подмятания към Вашингтон, възобновяване на енергийните проекти и взаимоизгодните отношения с Русия, „нови възможности за икономическо и духовно общуване между българския и руския народ". И естествено, че не харесва настоящия президент Росен Плевнелиев.
„Опитите на една външна сила да назначи стария президент отново продължават", каза Първанов на конгреса. Водещото обвинение на бившия президент към Росен Плевнелиев е, че е зависим от Америка. „На нас ни трябва президент, преди всичко патриот! Не такъв, който ще козирува на външния фактор преди още да са му поискали нещо", категоричен бе Първанов преди седмица.
Първанов явно използва огледални думи и фрази от собствените си критици, които се съмняват в неговите отношения и чувства към Москва. Обвинението към Вашингтон, че води политика за подкрепа на Плевнелиев, явно е почерпено от изказванията на лидери на ДСБ, че искат дясно обединение около настоящия президент. И понеже в лявата представа всички десни партии са на американска хранилка, то - ясно - и Плевнелиев е там.
Докато подмяташе атаки на Запад, Георги Първанов обяви разделението по оста "Изток-Запад" спекулативно. По неговите думи той лично е водил "битката за геостратегическото развитие на България" от 2000 г. Ако неговите спомени за участието му в геостратегическата борба стигат само до 2000 г. обаче, той няма как да помни собственото си участието в анти-НАТО митингите от времето на Косовската операция през 1999 г. Сигурно е случайно, че водещите националноотговорни външни политики, които Първанов защитава в момента - отпадане на санкциите на ЕС срещу Русия и отказ от търговското споразумение на САЩ и ЕС, ще са от полза на "една държава на североизток" по думите на външния министър Даниел Митов.
„Новият български президент ще възстанови добрите и взаимноизгодни отношения с Русия. Ще съдейства за рестартирането на големите енергийни проекти, ще отвори нови възможности за икономическо и духовно общуване между българския и руския народ", каза Първанов очевидно визирайки собствените си приоритети.
Едно от основните обвинения (и не без основания), които левицата отправя към ГЕРБ и лично към Бойко Борисов е за засилване на авторитарния момент в управлението им. Това обаче не пречи на Първанов да иска засилване на президентската институция. Бившият президент Първанов отново заяви желанието си за промяна в конституцията и създаването на президентска република или като минимум - увеличаване на правомощията на държавния глава. „В рамките на правомощията на президента аз съм постигнал много и трудно бих могъл да направя нещо по-различно. Аз лично бих предпочел да се боря за президент в рамките на една президентска република. Това вече е по-сериозно", посочи Първанов пред Нова телевизия.
В двата си мандата като президент Първанов наистина беше ограничен от правителствата, които бяха от друга политическа окраска. Но за периода, в който на власт беше БСП бившият президент, успя да сътвори прословутия си вече енергиен шлем, който в крайна сметка ще струва на България около 2.5 млрд. пропилени лева. Пита се, какво би се случило, ако той имаше повече власт? Примерно България така и да не влезе в ЕС (заради войната му срещу затварянето на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй") и вместо това към Еваразийския съюз.
Явно или лидерът на АБВ е сигурен, че следващият президент ще е по-национално отговорен от сегашния, или изобщо не се интересува от институционалното разделение на властите, стига това да даде на него или на неговия кандидат повече власт.
Подобна увереност лидерът на АБВ има и към коалициите. Посланието му от конгреса бе, че коалицията, в която собствената му партия участва повече от година и половина, е неефективна и непрозрачна (въпреки че министър Ивайло Калфин благодари на колегите си в кабинета за добрата работа). Алтернативата, която Първанов предлага, е... друга коалиция, в която разпределителят на порциите във властта да не е ГЕРБ, а АБВ. „Ние искаме да направим един нов интегриран модел на управление, в който всяка партия има своята роля. Няма взаимно дебнене и няма пренебрежение от едни към други и в крайна сметка има едни добри работещи министри. Ние вървим по една друга писта. Това е третият път", заяви Първанов.
И понеже новата широка коалиция ще е изградена върху принципи, една от първите партии, които АБВ поканиха на конгреса си, бе ДПС. Същата, с която лично Първанов се кълнеше, че няма да се коалира през есента на 2014 г. Не ни остава нищо повече от това да очакваме с нетърпение резултата от формиращата се нова „центристка коалиция, ляво-център и дясно-център, с патриотичен акцент, с леви формации" по думите на Първанов. Със сигурност ще бъде много по-добра алтернатива от центристката, ляво-дясно-център патриотично-социална коалиция, в която АБВ участваше допреди седмица.
