На 8 януари Православната църква тачи паметта на Свети Григорий, епископ Български, на преподобния Георги Хозевит, на Свети Емилиан изповедник, на Преподобната Домника, на мъченик Або Тбилиски, на мъчениците Василиса и Марионила, 7 отроци и 20 войници.
Сведенията за Свети Григорий Български са оскъдни. Предполага се, че това е"презвитер и монах Григорий, клирик на всички български църкви",който е живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927) и Петър (927-969). Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач. Той превежда хрониката на Йоан Малала (VІ в.), като я допълва с бележки от библейските книги и други исторически паметници.
Допуска се, че е превел и известната "Хроника" на Георги Амартол. Вероятно е ръкоположен за епископ на Пелагония (Битола) и Прилеп. Канонизиран скоро след смъртта му, а в катедралата "Св. София" в Охрид дори е имало малък престол, посветен на него.
Именитият отшелник и чудотворец преподобни Георги Хозевит се родил на остров Кипър през втората половина на VІ век. Той последвал брата си Хераклид в лаврата „Каламон“ на река Йордан, но понеже бил твърде млад, изпратили го в Хозевския манастир при Йерусалим. Там с молитва излекувал изсъхналата ръка на своя игумен и отново се завърнал в Каламон, където водил строг монашески живот заедно със своя брат и извършил големи чудеса, между които и възкресението на един мъртвец.
След смъртта на игумена той отново отишъл в Хозева, гдето също просиял с много чудеса. При превземането на Йерусалим от персите на 19 май 614 г. бил взет в плен, но след това го освободили. Преподобни Георги Хозевит починал в 625 година.
Неговият ученик Антоний написал неговото житие, което представлява голяма ценност като извор на сведения за живота на монашеството и с точни топографаски описания на палестинските манастири. Като езичница, заедно с още четири девици, света Домника пристигнала от Картаген в Цариград по времето на император Теодосий Велики.
Тя горяла от силно желание да приеме християнството и да живее по правилата на чистата небесна вяра. Цариградският архиепископ свети Нектарий получил за нея специално откровение.
Затова, след като я приел, не само я сподобил със свето Кръщение, но я направил и диакониса. Император Лъв й подарил земя извън града. Там света Домника основала манастир в чест на свети Захарий, събрала около себе си девици и заживели, подвизавайки се в пост. Извършила немалко чудеса: спасила мореплаватели, застрашени от морска буря, като изляла в морето масло, благословила и вълнението спряло. Имала и дар на пророчество, защото предсказала кончината на царя.
Веднъж видяла как слязъл ангел от небето и осветил водата, получавала и други откровения за Божествените тайни. Светицата починала в мир в дълбока старост, като доживяла възкачването на трона на Лъв и Зенон и предсказала времето на своето представяне при Господа.
