Турция се готви за първия си балотаж в своята история на президентски избори, след като на вота в неделя държавният глава Реджеп Тайип Ердоган не успя да прескочи бариерата от 50%, за да се пребори за още един мандат.
Ердоган звучеше триумфално, когато малко след полунощ излезе пред море от поддръжници, за да обяви, че е готов да ръководи страната още пет години. Часове по-късно, почти цялостните резултати обаче показаха, че турският президент, който е на власт от 2003 г. и остана непобеден в над 10 национални гласувания, не е успял да достигне 50-процентния праг, необходим за победа.
„С цялото си сърце вярвам, че ще продължим да служим на нашия народ и през следващите пет години“, заяви 69-годишният лидер.
Прочети още
Данните на Анадолската държавна информационна агенция показват, че Ердоган е събрал 49,3% от гласовете. Лидерът на опозицията Кемал Кълъчдароглу изостава с 45 на сто – разочароващ резултат, след като късните предизборни проучвания го сочеха като водеща фигура във вота.
Първият балотаж на президентските избори в 100-годишната история на Турция е планиран за 28 май.
Ердоган ръководи 85-милионната държава през една от най-променящите се и разединяващи я епохи. Турция се превърна във военна и геополитическа сила, която
играе роля в конфликти от Сирия до Украйна
Влиянието на страната, член на НАТО, както в Европа, така и в Близкия изток, прави резултата от изборите толкова важен за Вашингтон и Брюксел, колкото и за Дамаск и Москва. Ердоган е възхваляван в консервативна Турция, която по време на неговото управление преживя бум в развитието си. По-религиозните гласоподаватели също са му благодарни за решението да премахне ограниченията от светската епоха за забрадките и да открива повече ислямски училища.
Но първото десетилетие на Ердоган, което бе белязано от икономическо съживяване и затопляне на отношенията с Европа, бе последвано от второ, изпълнено със социални и политически сътресения.
В отговор на неуспешния опит за преврат през 2016 г. той предприе мащабни чистки, които разтърсиха турското общество и го превърнаха във все по-неудобен партньор за Запада.
Появата на Кълъчдароглу и неговия опозиционен алианс от шест партии – типът широка коалиция, която Ердоган умееше да създава през цялата си кариера – дава на чуждестранните съюзници и на турските избиратели ясна алтернатива.
Вторият тур след две седмици може да даде на Ердоган време да прегрупира силите си и да промени дебата. Но той все още ще бъде притиснат от
най-тежката икономическа криза в Турция от 90-те години насам
Мнозина все още са преследвани и от травмата на колебливата реакция на правителството на земетресението през февруари, което отне живота на повече от 50,000 души.
Борбата на Ердоган да остане на власт след изборите ще има големи последици не само за демокрацията в страната му, за чието отслабване той работи продължително, но и за външната политика на САЩ, коментира CNN. Въпреки че Анкара е съюзник в НАТО, Ердоган често пъти влизаше в сблъсък с Вашингтон, а една от причините бе сближаването му с Русия.
През един свой следващ мандат Ердоган
вероятно още повече ще ограничи свободите,
като същевременно продължи да се противопоставя на западните лидери.
Ердоган е представлявал проблем за поредица американски президенти, но в последно време неговото отношение към руския му колега Владимир Путин противостои на САЩ, които са насочили усилията си към спасяването суверенитета на Украйна след инвазията на Русия преди повече от година.
Потенциалното политическо наследство на американския президент Джо Байдън ще бъде доминирано от сблъсъка му с руския лидер и от даването на нов стимул на трансатлантическото партньорство в подкрепа на демокрация в Украйна чрез мултимилиарден поток от помощи и оръжие.
Американският президент многократно призовава за международна борба за запазването на демокрацията. На среща на демокрациите в Белия дом през март той каза, че западните усилия да бъде спасена Украйна са знак за глобалния курс срещу автократичното управление.
Загуба на Ердоган на балотажа след две седмици би отстранила от властта един лидер, който от две десетилетия работи, за да отслаби влиянието на демократичните институции в Турция, като съдилищата, медиите и ключови икономически региони.
През последните месеци той
блокира и членството на Швеция и Финландия в НАТО,
след като техните политически ръководители решиха да се присъединят към алианса след руската инвазия в Украйна. Турският президент поиска мерки срещу кюрдските изгнаници в двете държави, които смята за терористи. В крайна сметка Ердоган вдигна ветото за Финландия, но все още блокира приема на Швеция. Действията му са класически пример как той преследва собствените си интереси, без да се съобразява със съществуващите структури на алианса, и защо отдавна се е превърнал в проблем за Запада. Което контрастира с похватите на Кемал Кълъчдароглу, който преди турските избори говори за нуждата да се запази демокрацията в страната.
В неделя Байдън даде следния отговор, когато бе попитан от журналисти за вота в Турция: „Вече има достатъчно проблеми в тази част на света.“ Походът му в защита на демокрацията в глобален мащаб осветлява една класическа дилема, която отдавна затруднява американската външна политика – какво да се прави, когато демократичните стандарти на една държава и нейните стратегически интереси се сблъскат. Действията, които се предприемат тогава, представляват труден баланс. И показват, че подкрепата за демокрацията, макар и кодирана в американската ДНК, често се усложнява, когато се намеси по-широката геополитическа реалност. Също така помагат отчасти да се обясни защо САЩ не могат просто така да игнорират силен регионален лидер като Ердоган, ако той се окаже победител на балотажа в Турция дори след опетнени избори.
