На 9 март Православната църква почита паметта на Свети четиридесет мъченици от Севастия. Православната църква определя този ден като празник на четиридесетте войника от арменския полк в гр. Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от император Лициний през IV в. Според старата християнска житиейна митология, светите 40 мъченици са били римски войници, които тайно изповядвали християнството. Техният полк е бил разположен в малоазиатския град Севастия. След като биват разкрити, са подложени на жестоки мъчения. Загиват 40 воини. Това става през 320 г. от н.е., няколко години преди официалното признаване на християнството и края на гоненията на ранните християни. Православната църква по-късно ги канонизира. В българските религиозни вярвания – представата за 40-те светци воини се трансформира в младенци. Така сред старите българи празникът е известен като Младенци. Празникът на светите 40 мъченици от Севастия е навлязъл дълбоко в бита на българите. Той е бил особено почитан през Средновековието. За това говорят множеството домашни и чужди извори. Най-известния от тях е Търновската колона на цар Иван-Асен ІІ (1218-1241 г.). В нея е отбелязана паметната победа на българския владетел при Клокотница. Там на 9 март 1230 г. българският цар нанесъл голямо военно поражение на Епирския деспот Теодор Комнин. С църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново е свързана една от старите легенди. Тя гласи, че в нощта на 8 срещу 9 март се появяват духовете на владетелите и владетелките на Второто българско царство, които са погребани там. Дори това да не е вярно, тя е една от многото легенди, които са крепили българите през вековете на турското робство. Иван-Асеновата колона е открита в царската църква „Св. 40 мъченици” в старата българска столица Търново. В "Св. 40 мъченици" цар Иван-Асен II поставя и други две знакови колони. Едната също е победна. Върху нея е името на един от превзетите от хан Крум византийски градове ­ крепостта Родосто на Мраморно море. Издигната е в столицата Плиска и вероятно е част от портик с други подобни колони, ознаменуващи ханските победи. Другата колона е със строителен надпис на Крумовия син хан Омуртаг. Тя разказва за градежа на нов хански дворец на Дунава и завършва с известния философски текст: "Човек дори и добре да живее ­ умира. И друг се ражда. И нека роденият по-късно, като види тези писмена, да си спомни за онзи, който ги е направил." Стопаните палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: “Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача”. Чрез тези две колони Иван-Асен II недвусмислено е искал да покаже, че има безспорна приемственост между Първата българска държава и държавата, възстановена от неговия баща цар Асен I и чичовците му ­ цар Петър II и цар Калоян. В народния календар Празникът е известен още с имената Свето четирси, Сто четиресе, Младенци. С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред: стопаните палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: “Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача”. Обредни хлябове - младенци, се раздават за предпазване от шарка. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин пропъжда болести и несполуки. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него лък, запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това става до късна доба. В Западна България и в Плевенско се приготвят по 40 обредни хляба - младенци, които се раздават за предпазване от шарка. На други места раздават 40 на брой питки или кравайчета за здраве. В западните части на страната денят се тачи и за здраве на воловете. Има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, в които е неговата сила. На този ден той ги сваля и затова не бива да се впряга. За празничната трапеза, освен обредните хлябове, всяка стопанка сготвя и 40 червени чушки, които пълни с ориз или булгур, и всеки гледа в този ден 40 неща да хапне - да е берекетлия годината. На празника достигналите брачна възраст момичета излизат извън село, преди да изгрее слънцето, палят огън и в обредно мълчание посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-добрите посеви през годината. В Хасковско момите, които ще лазаруват, с песни обикалят полето, след което отиват при воденицата. Стопанката ги посреща с пита със сребърна пара в нея. Тя разчупва питата и на която мома се падне парата, тя ще бъде водачка на лазарките. Обичаят завършва с хоро на реката, където идват и ергените. В Любимец имат обичай, чрез който символично се посреща пролетта. Годениците правят обредна обиколка около селището, около дърво, камък и вода. Върху шейна е поставена кукла, облечена като булка. Обикаляйки, всеки се стреми да докосне куклата. Именници са Младен, Младенкa.