Какъв дял от хората в България четат книги, какъв е този дял в някои европейски страни? Какво по-естествено от това да си зададем този въпрос именно на днешния ден - 24 май, Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Един от най-важните национални български празници и вероятно единственият, който през последните години не ни разделя като общество, а ни обединява.
На тази дата започва и тазгодишният Панаир на книгата, сякаш символично, за да отпразнуваме "чудото на езика", по думите на Георги Господинов.
Въпреки че тази година Панаирът на книгата повдигна няколко ключови въпроса най-вече заради промяната в продължителността си и трудностите, които ще предизвика, той остава едно от най-очакваните и големи книжни изложения в София. В рамките на 10 дни читателите ще могат да избират между хиляди заглавия на повече от 100 издателства, разположени в градината пред НДК.
Прочети още
"Книгата винаги е била – на първо място приятел и сигурен начин да не се чувствам самотен, когато съм сам. Има разлика между двете – това да си сам и това да си самотен – и книгата я прави очевидна. Книгата е възможност – и трябва да си глупав да не се възползваш от нея. Книгата е билет за най-високоскоростния транспорт, измислян някога. Книгата няма нужда от защита. Съжалявам хората, които смятат, че книгите са безполезни. Мъчно ми е за тях“, заяви в интервю за Mediapool по повод международния ден на книгата поетът и есеист Иван Ланджев.
В навечерието на един от най-светлите български празници и седмица преди началото на голямото книжно изложение стана ясно, че 40% от българите не са прочели нито една книга през 2023 г. Поне това сочат данните на проучването Индекс "Право на култура" , проведено от агенция "Алфа рисърч", съвместно с "Фабрика за идеи" и Обсерваторията за икономика и култура.
Подобрението е само с 1 пункт в сравнение със същото проучване от 2022 г., когато нечетящите българи са били 41%. Четящите са прочели средно 9 книги през 2023 г., като жените (66%) четат повече от мъжете ( 51%). Това са данните, представени от директора на Обсерваторията за икономика и култура Диана Андреева-Попйорданова и основателката на "Фабрика за идеи" Янина Танева.
На някои тези резултати може да се сторят стряскащи, но всъщност те са направо обнадеждаващи на фона на данните на Евростат за 2022 г. Според тях 60.4% от българите на възраст между 16 и 64 години не са прочели нито една книга. Данните на НСИ от 2022 г. пък показват, че 51.8% от българите не са прочели нито една книга.
Прочети още
19.3% от българите са прочели повече от 5 книги през 2022 г. според данните на Евростат, докато тези на НСИ са далеч по-добри в това отношение - близо 41% от четящите българи са прочели повече от 5 книги.
Най-често четат хората с висше образование, а най-рядко - тези с основно и по-ниско образование. 84.4% от висшистите са прочели поне една книга през 2022 г., докато този процент при хората, достигнали до основно образование е 7%.
Според Диана Андреева от 2020 г. насам се наблюдава нарастване не само на четящите, но и на хората, които заделят повече средства от семейния бюджет на купуване на книги.
Оказва се, че през последните години делът на разходите за книги, вестници и списания в българското домакинство е 0.6%. Средното ниво за Европа е малко на 1%. Ако използваме данните на НСИ, че едно домакинство има годишни разходи близо до 20 хил.лв, то това означава, че средно около 120 лв. от разходите са за книги.
Въпреки че данните за по-младите читатели на възраст между 16 и 34 години са по-добри от общия показател, те пак са сред по-ниските нива в Европейския съюз.
Повече от половината младежи между 16 и 24 години (53.4%) са прочели поне една книга според Евростат, докато средното ниво за ЕС е 38%. 40% от българите на възраст между 25-34 са прочели поне една книга според европейската агенция, докато според НСИ този дял е значително по-голям (53.2%). Данните сочат, че това е най-четящата група в България.
Подобни тенденции се забелязват и в страните от Балканите. С най-лоши показатели според данните на Евростат от 2022 г. са Румъния и Турция, където 67% от хората не са прочели книга през 2022 г. В Сърбия и Черна гора този показател е около 61.5%, а в Гърция и Хърватия между 52 и 54%.
Признаци за подобрение и в някои страни в Европа
В страни като Испания четящите хора нарастват, но пък не отделят особено много средства за книги и вестници.
Барометърът на навиците за четене и купуване на книги в Испания за 2023 г., изготвен от Conecta за Федерацията на испанските издателски гилдии (FGEE), показва, че 64% от испанците четат, а 52% от тях четат сравнително често.
През последното десетилетие броят на редовните читатели в Испания, които четат всеки ден или всяка седмица, е нараснал с 4,8 %, въпреки че през последните години е останал стабилен.
Средният демографски профил на читателите в Испания е на млада жена. 68,6 % от тях са жени, а 74 % от тези, които четат редовно, са на възраст между 14 и 24 години. Почти половината от тях продължават да купуват физически книги.
"Тенденциите са много ясни, а в Испания започнахме от не особено добра позиция", казва изпълнителният директор на Федерацията на издателските гилдии Антонио Мавила. Той разсъждава върху големия напредък, постигнат в Испания, и посочва, че броят на редовните читатели не само се е запазил, но и не е спрял да расте от 2000 г. насам.
Въпреки това подобрение обаче домакинствата в Испания не отделят особено много средства за книги. Там, подобно на България (0.6%), както и в държави като Румъния, Гърция и Сърбия разходите за книги и вестници са 0.5% от разходите на домакинствата.
Прочети още
Инвестирането на пари и на време са две различни неща. Гърция е добър пример за това. Според проучване, проведено от Никос Панайотопулос, професор по социология в Националния и Каподистрийския университет в Атина, и компанията за социологически проучвания Metron Analysis, Гърция е под средното европейско ниво по отношение на покупките на книги, но само 35% от нейното население твърди, че не е прочело нито една книга през последната година.
Резултат, който драстично се разминава с данните на Евростат от 2022 г. Според тях 12% процента от гръцкото население чете между една и две книги годишно, 15 % - между три и пет, 14 % - между пет и девет, а само 17 % твърдят, че четат повече от 10 книги годишно.
Голяма разлика в числата се наблюдава и в Италия. Според данните на Евростат 61.4% от италианците между 16 и 64 години не са прочели нито една книга през 2022 г. Според последното проучване на Асоциацията на италианските издатели обаче 74% от италианците на възраст между 15 и 74 години са прочели поне една книга през последната година.
Но по данни на Италианския статистически институт (Istat) увеличаването на читателската аудитория не е съпроводено с по-голяма редовност: само 67% имат навика да четат всяка седмица, докато през 2019 г. този процент е 72%, според последния доклад по темата от 2022 г.
Цените на книгите остават стабилни и предразполагат читателите
Общото покачване на цените, което се наблюдава в Европа през последните години, засегна в по-малка степен книгите. Докато разходите за живот са нараснали с 23,8% от 2019 г. насам, цените на книгите са се увеличили с 12,4%, според месечния хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Това означава, че цените на книгите в Европейския съюз нарастват с по-бавни темпове от тези на потребителските стоки като цяло.
Затова перспективите пред издателския свят изглеждат благоприятни. В случая с Италия и по данни на Istat издателската продукция през 2022 г. е нараснала както по отношение на издателския обем (+1,3%), така и по отношение на тиражите (+1,7%) в сравнение с предходната година. Търсенето на книги и жаждата за култура, според последните проучвания, засега са по-силни от инфлацията.
В България от 2020 г. ДДС върху книгите е 9%. Първоначално мярката, приета заради пандемията, трябваше да бъде в сила до 2022 г., но депутатите я направиха постоянна. Според издателите в България намаляването на ставката ще доведе до повече читатели, повече заглавия и по-качествени книги.
Данните на НСИ показват, че броят на издадените книги през 2022 г. е 10 544, докато през през 2020 г. броят им е бил 9285, а през 2018 г. - 8650. Най-много се издава художествена литература, която ежегодно е около 1/3 от издаваните книги в България.
Все пак от последното проучване на Евростат са изминали две години, а националните показатели в голяма част от страните, включително и България постепенно се подобряват. Въпреки че някои статистики са негативни или противоречиви, изглежда четящите хора стават повече.
Съвместен материал на Mediapool (България), El Confidencial (Испания), Denik Referendum (Чехия), Еfsyn (Гърция)
