Усмивката на Роналдиньо рядко слизаше от лицето му на футболния терен
Калин Караиванов
Величието на футболните легенди отдавна не се мери с купищата трофеи, които са спечелили. И въпреки че Роналдиньо е от малцината играчи, завоювали на практика всички отличия на клубно, национално и индивидуално ниво, бразилецът слезе от сцената като един от най-обичаните играчи в историята. Дори и от феновете на противниковите отбори. Просто защото магьосникът с номер 10 на гърба бе последният мохикан на онзи романтичен футбол, който пълнеше стадиони и носеше усмивки на всички.
„След него вече няма жога бонито (красива игра, б.а.)." Думите са на считания за футболен бог Диего Марадона и са по адрес именно на Роналдиньо. „Той е моят идол, най-добрият, с когото някога съм играл и всеки път, когато го видя, се разтрепервам като малко дете." Това пък признава Меси. А когато двете най-големи легенди на аржентинския футбол се изказват по този начин за бразилец, осъзнаваш, че става въпрос за нещо наистина специално. Роналдиньо сам измисля името си, за да се различава от тогавашната мегазвезда на Бразилия Роналдо. Прякорът му означава „Малкия Роналдо", въпреки че в наши дни вече е трудно да се прецени кой от двамата е по-велик. А и защо трябва да има класация, когато става въпрос за "целунати от Господ" футболисти.
Роналдиньо бе магьосникът, който танцуваше с топката в един неразгадаем за съперника ритъм, гарниран с вечната му усмивка. Защото изпитваше искрено удоволствие от футбола. „Никога не съм гледал записи на красивите ми голове, въпреки че мои приятели и до днес ми ги пращат. Винаги голямата ми любов бяха финтовете, защото това носеше искрено удоволствие на зрителите и палеше любовта на децата към футбола", признава бразилецът преди половин година. И когато стана дума за финтове, идва запазената му марка - „Еластико", с което е унижавал дори най-добрия защитник в света Серхио Рамос. „Сещам се още нещо - в периода ми в „Барселона" играехме срещу „Атлетик" (Билбао) и имаше един тип, който ме скъса от ритане и беше много груб. Затова реших да му дам урок и 3 пъти в рамките на 3 секунди прехвърлих топката над главата му. Повече не ме докосна", споделя през смях Роналдиньо, който на 13 години печели мач с 23:0, в който вкарва... 23 гола.
В историята остава и онова паметно дерби за „Барселона" срещу вечния съперник „Реал" (Мадрид) от ноември 2005-а на стадион „Сантяго Бернабеу". Тогава бразилецът разпилява защитата на съперника и бележи два гола. При 0:3 той е сменен, а целият стадион става на крака и изпраща с аплодисменти футболния гений. Това се случва за втори и последен досега в историята път, като подобна чест е имал единствено Марадона с екипа на „Наполи".
Друг малко известен факт е, че Роналдиньо е бил на крачка от трансфер в „Манчестър Юнайтед". Лично сър Алекс Фъргюсън идва на крака в Париж, за да се опита да уреди преминаването му от ПСЖ. Вицепрезидент на „Барса" тогава обаче е Сандро Росел, който е близък с Роналдиньо по линия на спортния концерн „Найк" и той успява да убеди халфа да избере „Камп Ноу". Е, след провала в преговорите сър Алекс се спира на 18-годишен младок от „Спортинг", който носи никому неизвестното дотогава име Кристиано Роналдо. Останалото е история.
Когато обаче стане въпрос за равносметка, остава капчица горчилка. А именно - че като всеки друг гений Роналдиньо трябваше през цялото време да води война с вътрешните си демони. Детската наивност, с която играеше футбол, го правеше уязвим и податлив на изкушения. Нощен живот, партита, танци - те са кръвта на всеки бразилец и Роналдиньо нямаше как да е изключение. Но малцина знаят, че зад любовта му към живота всъщност се крие семейна трагедия. Едва 8-годишен, живее в бедност, а баща му умира внезапно след сърдечен удар. Знак за футболиста, че трябва да гребеш с пълни шепи от живота и да живееш за мига, защото всичко е мимолетно. И той го направи. При това по онзи неповторим начин, при който всеки почитател на футбола се чувства истински късметлия, че е бил съвременник на гения с голямото сърце и вечната усмивка...
|
Кариера 1998-2001 „Гремио" - 52 мача (21 гола) 2001-03 ПСЖ - 55 (17) 2003-08 „Барселона" - 145 (70) 2008-11 „Милан" - 76 (20) 2011-12 „Фламенго" - 33 (15) 2012-14 „Атлетико" - Минейро - 48 (16) 2014-15 „Керетаро" - 25 (8) 2015 „Флуминензе" - 9 (0) За националния отбор на Бразилия има 97 мача и 33 гола.
Успехи Шампион на Испания (2005 и 2006), Шампионска лига (2006), Суперкупа на Испания (2005 и 2006), Шампион на Италия (2011), Копа Либертадорес (2013), Рекопа Судамерикана (2014), Копа Америка (1999), Световен шампион (2002), Купа на конфедерациите (2005), Световен шампион за юноши (1997), Футболист на годината според ФИФА (2004 и 2005), Златна топка (2005), Футболист на годината според УЕФА (2006), Футболист на годината в Южна Америка (2013). |
