ГЕРБ направи нова смела крачка към повишаване на риска от загуба на милиарди безвъзмездно европейско финансиране за трансформация и иновации във въглищшната енерегетика. Предложението на ГЕРБ за поредна бюджетна инжекция за държавните мини "Марица изток" срещна очаквана подкрепа от ДПС, "Възраждане", БСП и ИТН, съчетана с предизборно надцакаване между партиите за още по-голяма държавна подкрепа, пише Медиапул.
В парламента окончателно мина и решението за отлагане на освобождаването на цените на електроенергията на едро с една година, но депутатите от ГЕРБ и ДПС не се подхлъзнаха по направеното от лидера на БСП Корнелия Нинова отсрочката да е тригодишна, както настояваха протестиращите през това време пред сградата на парламента миньори. Така още една година енергийният регулатор ще определя цените на тока за домакинствата, а обществените доставчици ще продължат да купуват квоти ток, произведени за бита от ядрената централа, ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и държавната ТЕЦ "Марица Изток 2". За последната това решение е животоспасяващо, защото така тя ще продължи да продава скъпия си ток на бита.
Датата за освобождаването на цените на тока обаче остава 1 януари 2026 г., каквато е договореността с Европейската комисия за предоставянето на безвъзмездните пари по плана за възстановяване и устойчивост. Така депутатите не посмяха допълнително да застрашат получаването на тези средства, но при отпускането на солидните държавни помощи за мините не може да се очаква от тях инициативност за трансформация и използването на европейската субсидия.
Решенията бяха взети в условията на протестиращи пред сградата на парламента ха около двеста представители на въглищарските синдикати, а някои от тях бяха допуснати в пленарна зала.
ГЕРБ, ДПС, "Възраждане", БСП и ИТН задължиха с решение Министерския съвет да осигури от бюджета по 250 млн. лв. годишно за до 2028 г. Парите целево трябва да се използват за рекултивация на терените, от които са добивани въглища, но не е тайна, че всъщност се предоставят за заплати на работещите там и за туширане на социалното напрежение, а защо не и за осигуряване на гласоподаватели.
Предложението бе внесено преди ден от депутати от ГЕРБ и скоростно одобрено от парламентарната енергийна комисия, а веднага след това внесено и за финално гласуване преди закриването на този парламент и излизането на депутатите в предизборна кампания за предсрочните избори. Първоначалният вариант бе за отпускане по 200 млн. годишно за пет години – от настоящата до началото на 2019 г., но в пленарна зала бе извършена редакция средствата да са по 250 млн. лв., но за четири години. Сумарно ефектът е един и същ – 1 млрд. лв., но в новия вариант годишната тежест за бюджета ще е малко по-голяма.
Не е ясно откъде може да се осигурят парите за тази година при положение, че бюджетът на държавата е приет. Принципно винаги може с решение на Министерския съвет да има прехвърляне на бюджетни пера.
Макар че не е изрично записано в текста на решението, предоставянето на средствата трябва да бъде одобрено от Европейската комисия, защото по същество това представлява държавна помощ за търговско дружество, а и е отбелязано, че отпускането на парите трябва да стане при спазване на националното и общностното законодателство.
Решението бе прието със 168 гласа "за" (ГЕРБ, ДПС, "Възраждане", БСП, ИТН и четири от ПП-ДБ), 38 депутати от ПП-ДБ се въздържаха, а двама бяха против - отново от ПП-ДБ
Предложението за увеличаване годишната субсидия и съкращаването на срока бе направено от Йордан Цонев от ДПС, а колегата му Хамид Хамид обясни, че четири по 250 млн. всъщност е пет по 200 млн. лева.
По искане на Искра Михайлова от "Възраждане" беше записано, че средствата ще се предоставят само при условието, че дейностите по рекултивация се извършват единствено от "Мини Марица Изток", а не се допуска възлагане или преотдаване на дейности на частни дружества и/или дружества с държавно или общинско участие.
Решението бе взето на фона на протест на миньори и енергетици, членове на КНСБ и КТ "Подкрепа", които искаха защита на работните им места и отлагане на либерализацията на цените на тока с три години.
Това бе яхнато от Корнелия Нинова и бе предложено при гласуването на окончателното отлагане на свободните цени на тока на пазара на едро това да стане не до 1 юли 2025 г., а до 2029 г.
Остана обаче задължението от 1 януари 2026 г. битовите потребители да купуват вече ток по борсови цени.
Сега до края на април електроснабдителните дружества трябва да внесат в енергийния регулатор своите заявления за цените от 1 юли 2024 г.
До 30 юни 2025 г. доставчиците "Електрохолд", ЕВН и "ЕнергоІпро" трябва да сключат договори за компенсиране на разходите им за това, че от 1 юли същаат година ще купуват ток от борсата, а правителството ще определи базова цена на тока, която ще плаща битът.
До 31 май 2025 г. трябва също така да проведат информационни и разяснителни кампании за битовите крайни клиенти за ползите от либерализацията на пазара, възможностите за избор на краен доставчик и възможностите за компенсиране на цените на битовите крайни клиенти.
Аз не виждам под каква форма тази подготовка ще се извърши до тези дати, които предлагате, каза Радослав Рибарски (ПП-ДБ) и уточни, че сме в подготовка за либерализация от 2019 г.
Докато вървяха дебатите в пленарната зала по енергийните теми, протестът на въглищарите спря движението в района на Ларгото в София, както и по булевардите "Цар Освободител" и "Дондуков" - от ул. "Г. С. Раковски".
"Марица - изток" си отива. За какво протестираме? Не виждате ли? За работа, за какво да протестираме? За работа, за хляб. Ние сме тук, за да си запазим работните места и поминъка. Работя в ТЕЦ "Бобов дол". Ако спрат въгледобива, ще спрат и ТЕЦ-овете. Не знам къде ще ходим, нямаме решение. За това сме тук. Първите 160 човека вече са уволнени в "Марица – изток". В Бобов дол също започват съкращения. И ние сме загрижени за тях, и за себе си, разбира се", коментираха протестиращи.
"Отивам да бера ягоди в Англия, а съм квалифициран специалист", заяви участник в демонстрацията.
