Полипите на ендометриума са доброкачествени изменения в лигавицата на матката. Причината за появата им е свързана с повишена секреция на естрогени и често се диагностицират около периода на пременопауза. Произлизат от вътрешния слой на матката – ендометриума, и могат да имат различна големина. Голяма част от тях са разположени на краче, но има и такива, разположени на широка основа, чието отстраняване е по-трудно. Предраковите изменения на маточната кухина се свързват с наличието на полипи, макар че самите те имат слаб малигнен потенциал – под 1%. Малигненият потенциал обаче се повишава над 10% при случаите на кървене при жени в постменопауза. Наличието на полип на ендометриума в повечето случаи не води до оплаквания. Пациентките могат да съобщят за неправилни менструални течения, зацапвания между менструациите, или за по-дълго траещи менструации, но тъй като тези симптоми се срещат и в периода преди менопауза, трудно могат да се определят като типични за ендометриалния полип. Ако настъпят възпалителни или некротични изменения в полипа, пациентките могат да имат фебрилитет, придружен с гноевиден флуор (течение) и спастична болка ниско в корема. Диагнозата на ендометриалния полип се поставя най-често на рутинен гинекологичен преглед. Използването на вагинален ултразвук е много информативно. При съмнение за ендометриален полип е желателно ултразвуковото изследване да се направи непосредствено след спиране на менструацията. В тези дни лигавицата на матката е тънка заради предхождащото й излющване – менструация, и много лесно на фона на тънката лигавица може да се органични наличният полип, ако има такъв. Ако жената е преди менструация, лигавицата е плътна и диагнозата не е достоверна, тъй като самият полип се „скрива“ в нея. За диагноза се използва още хистероскопия, както и кюретаж, който може да е направен и по повод на други оплаквания. При млади жени във фертилна възраст откриването на ендометриален полип може да е една от причините за стерилитет. Полипът пречи на имплантирането на оплодената яйцеклетка по механизма на чуждо тяло и трябва да бъде отстранен. Диагностицираните полипи, независимо дали са придружени от оплаквания или не, трябва да бъдат премахнати. Когато ендометриалният полип е на краче, отстраняването му става става с помощта на кюрета и абортцанг. Манипулацията се прави в болнична обстановка след краткотрайна венозна анестезия (упойка) и трае около 10 минути. Материалът се изпраща за хистопатологично изследване, чийто резултат се получава в срок от около десет работни дни. Полипът може да бъде премахнат и хистероскопски. Благодарение на хистероскопа може точно да се визуализира разположението на полипа в маточната кухина и да се премахне изцяло в основата му, което при обикновения кюретаж се отдава по-трудно, тъй като се прави без оптика. След отстраняването на полипа жената може да има кървене, което да е с различен интензитет и продължителност, но най-често трае около три дни. В една част от случаите, полипите на ендометриума рецидивират. Полипите на маточната шийка са най-често срещаните доброкачествени заболявания при около 4% от жените във възрастта около 40-50 години. В повечето случаи са единични, но могат да бъдат и множествени. Причините за появата им се основават на хипотези, но главната обяснява наличието им с повишеното ниво на естрогени в тази възраст. Полипите на маточната шийка са два вида. Едните се разполагат по външната страна на шийката – порциото, имат сиво-бял цвят и растат на широка основа. Срещат се по-често при жени в менопауза. Другият вид са полипите, които произлизат от цервикалния канал на шийката на матката. Те имат дълъг и тесен ствол (краче), а цветът им е розов, пурпурен или червен. Срещат се по-често в репродуктивна възраст. Структурата им е мека, чуплива и лесно кървят при допир или след полов контакт. Размерите им са около 4-5 см. Симптомите на цервикалните полипи зависят до голяма степен от положението им. Ендоцервикалните полипи (произлизащи от канала на маточната шийка) често дават оплаквания от кървене между менструациите, кървене след полов контакт, след гинекологичен преглед. Наличието им се съпътства с левкорея – засилено вагинално течение, което може да е признак и на съпътстваща вагинална инфекция. Полипите на порциото са безсимптомни и се откриват случайно по време на гинекологичен преглед. Лечението на цервикалните полипи се състои в отстраняването им, което става в болнични условия и след краткотрайна венозна анестезия. Когато полипът е разположен върху порциото, се премахва с помощта на скалпел. В случаите, в които полипът расте на широка основа, при отстраняването му може да се появи по-обилно кървене, което се овладява чрез един или няколко хемостатични шева. Полипите на цервикалния канал се отстраняват също оперативно. След премахването на полип, който се намира в цервикалния канал, трябва да се кюретира (абразира) и самият цервикален канал, а в някои случаи и маточната кухина. Цервикалните полипи също проявяват склонност да рецидивират.
