Преподобни Теофан се родил в Цариград в VІІІ век от знатни родители, които били роднини на императора.
Останал рано без баща, той бил поверен на грижите на император Константин Копроним, който, съгласно желанието на майката, го сгодил още малък за дъщерята на един от най-знатните сановници на империята. По такъв начин от най-ранни години земното величие било дял на Теофан.
От баща си той наследил богатството и знатността на рода.
Достойнствата му скоро му спечелили всеобщо уважение: за него бил отворен пътят към почести и слава, но младият Теофан останал равнодушен към всички тия предимства.
Сърцето му горяло само от любов към Бога и той желаел едно: да се посвети на служение Господу, като се отрече от слава, богатство и световни радости, защото считал всичко това опасно за душата.
Той грижливо изучавал закона Господен, помагал на бедните, но не могъл да изпълни своето намерение да се отрече от света, понеже се боял да не би да огорчи майка си, която желаела да го ожени.
Теофан изпълнил нейното желание.
След женитбата Теофан открил на съпругата си своя начин на мисли, казал й за своето желание да се отрече от света и да живее в бедност, труд и любов към Господа. Младата жена на Теофан изявила пълна готовност за това. Насън и двамата видели ангел, който благословил тяхното намерение.
Срез дворцовото великолепие, обкръжени от разкош и суетни удоволствия, благочестивите съпрузи водели живот, всецяло предаден на Бога, изучавали Неговия закон, изпълнявали
Неговите заповеди и пазели душевна чистота.
Тоя начин на живот не се нравел на Теофановия тъст. Той се надявал, че зет му ще се стреми към високо положение, към почести и богатства и бил недоволен, като видял, че той е равнодушен към тия блага и че зет му и дъщеря му сред дворцовия разкош живеят като отшелници и раздават на бедни по-голямата част от своето имущество.
Той се оплакал на императора, като го убедил да възложи на Теофан някакво поръчение в отдалечена страна, надявайки се, че дейният обществен живот ще го отвлече от Бога. Царят дал поръчение на Теофана да отиде в областта на гр. Кизик (Мала Азия), където се появили някакви размирици и народни вълнения.
Жена му го придружавала.
Те пътували по море покрай Сигрианските планини, където тогава се подвизавали в труд, пост и молитва много отшелници. Като гледали пустинните планини и тъмните гори, те въздишали по отдавна желания пустинен живот и често слизали от кораба, за да посетят отшелници.
Веднъж, като заспал в едно пустинно място, Теофан видял в съня си същия ангел, който вече му се бил явил. Ангелът му посочил една отдалечена пустиня и му казал: "Тук ти ще се поселиш, но не сега още. Изпълни възложеното ти дело, а когато бъдеш свободен, ще дойдеш тук." Същите тия думи били повторени на Теофан и от един благочестив отшелник, който предсказал и това, че той ще се удостои с мъченически венец. Като стигнал мястото на назначението,
Теофан усърдно се заел с поръчаното му дело. Чрез мъдри разпоредби той възстановил в страната реда и спокойствието и след това се върнал в Цариград. Скоро подир това тъстът му умрял, а майка му още по-рано била починала, и Теофан, бидейки свободен, решил да изпълни отдавнашното си желание.
Раздал имота си на бедните, като си оставил само малка част. Жена му постъпила в манастир.
Той се отправил в Сигрианските планини, постригал се в монашество и като поживял известно време до един благочестив отшелник, построил манастир и после се оттеглил в пустинята.
Тук той издигнал нов манастир, където скоро се събрали много братя. Като избрали за игумен един строг и благочестив човек, Теофан напълно му се подчинил наравно с другите братя. Той цял ден работел и се молел.
Работата му се състояла в преписване и разпространяване на книги. Чрез продажбата на тия книги той си набавял всичко необходимо и помагал на другите иноци. След смъртта на игумена всички братя единодушно пожелали той да приеме тая длъжност, но Теофан не пожелал да началства и тайно напуснал манастира.
Прочети още
Скоро той заболял тежко и вече не могъл да става от легло. Страданията понасял търпеливо.
Император Лъв Арменец пратил да разрушат манастира на преподобни Теофан и да разгонят учениците му, а самия него заповядал жестоко да бият, без да щади нито старостта му, нито болното му състояние. Измъченият старец след това бил изпратен на заточение на остров Самотраки, където скоро се поминал.
След смъртта на императора разпръснатите ученици на преподобни Теофан се събрали отново, възстановили изгорелия манастир "Велико село" и пренесли в него светите мощи на своя учител.
