Бившият директор на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров е починал. Това стана ясно от пост на премиера Бойко Борисов във фейсбук страницата му.

"Изказвам съболезнования на близките и семейството на Божидар Димитров. Почивай в мир, приятелю! Поклон", пише Борисов.

Историкът беше на 72 години.

През март 2017 г. Божидар Димитров бе приет в болница със съмнение за инфаркт, след като се е почувствал зле и припаднал.

Божидар Димитров е български историк. Доктор на историческите науки, старши научен сътрудник II степен от декември 1985 г., почетен професор на Университета по библиотекознание и информационни технологии.

От 1973 до 1990 година сътрудничи на Държавна сигурност в направление културно-историческо наследство. Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина в първото правителство на Бойко Борисов (юли 2009 - февруари 2011).

Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия. През 1959 г. завършва основното си образование в Созопол, а през 1964 г. - Механотехникума в Бургас. Работи няколко години на риболовни кораби, траулери - като моряк в „Океански риболов". По-късно завършва история и археология в Софийския държавен университет, има докторат по история.

През 70-те години на 20 век проучва архивите на Ватикана, където попада на част от „История на България" на Петър Богдан Бакшев, написана през 1667 година - историкът я намира в архива на Борджиите. На 24 декември 1985 г. е утвърден за старши научен сътрудник II степен.

През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). Обвиняван е, че по това време допринася за уволнението на директора на управление „Музеи и галерии" в културното министерство Алберт Бенбасат, като го обвинил в участие в организиран незаконен износ на паметници на културата и произведения на изкуството.

Като директор на Национален исторически музей, през 1997 - 1998 г., има задочен конфликт с президента на Република България Петър Стоянов по повод връщането в Зографския манастир на черновата на „История славянобългарска", написана от отец Паисий Хилендарски. В резултат на което - през лятото на 1998 г. договорът му в НИМ е прекратен от министъра на културата Емма Москова. Препитава се като свободен журналист в Бургас и София през периода 1998 - 2001 година. „Възстановен" е като директор на НИМ през октомври 2001 година след конкурс.

Два пъти е бил в листите за народни представители на БСП - в окръзи Кърджали и в Шумен през 1997 и 2001 година, но на по-задно, неизбираемо място.

Като член на Висшия партиен съвет на БСП в края на 2005 година Божидар Димитров се обявява открито против решенията на ръководството на БСП. Той не подкрепя кандидатурата на Татяна Дончева за кмет на София и подкрепя независимия кандидат Бойко Борисов, с когото е в приятелски отношения. За това си действие е снет от поста водач на групата на общинските съветници на БСП в Столичния общински съвет. След това престава да изпълнява поста, на който е избран, като не се явява на сесии.

Преди парламентарните избори в България през 2009 г. напуска БСП и застава в подкрепа на ГЕРБ. На изборите е избран за народен представител, след като е издигнат от ГЕРБ за мажоритарен кандидат в Бургаски избирателен район.

В първото правителство на ГЕРБ е назначен за министър без портфейл, който отговаря за Агенцията за българите в чужбина, Държавна агенция „Архиви" и Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.

На 21 януари 2010 г. по предложение на Божидар Димитров за промяна в законодателството, срокът, в който кандидатите за българско гражданство ще трябва да получат отговор „да" или „не", ще е една година. Кабинетът на ГЕРБ приема предложение за промени в Закона за българското гражданство, които елиминират упълномощените лица при подаване на документите или при получаване на указите и задължават кандидатите за български паспорти да се явяват лично на интервю. По оценки на министър Божидар Димитров в резултат от войни и преселения извън страната живеят 2 и половина милиона българи, които нямат българско гражданство. За разглеждане чакат 56 хиляди молби на такива българи. Според министъра на българите в чужбина промените ще ускоряват процеса и ще ликвидират корупцията. Тарифата за ускорено получаване на български паспорт била между 5 и 10 хиляди евро. „Сега, когато човек знае, че в рамките на една година знае, че ще чуе „да" или „не" на молбата си - силно се съмнявам, че някой ще се бръкне да плаща толкова пари на някой корумпиран чиновник", коментира министър Димитров.

През март т.г. създаде свое движение "Кан Кубрат", койето можеше да стане факт още месец по-рано, но професорът постъпи в болница заради грип.