Писмо от Америка… имаше такъв филм, но какво всъщност означава това словосъчетание, какво означава да получиш или може би по-скоро да получиш и да имаш, да притежаваш писмо от Америка…!? Писмото от Америка днес е едно обикновено писмо, което носи новини, но днес то е електронно в повечето случаи. Някога тези писма са били на хартия, а още пò някога, в историята, се оказва, че писмата от Америка представлявали истинска ценност! В ранните години на масова имиграция към Америка писмата от там са представлявали ценност, която е била пазена с години. Край масите в България и не само, в Европа въобще, разговорите в началото на ХХ в. се въртели около Америка. Едни вече били заминали за там, а други скоро трябвало да отпътуват, останалите пък мечтаели да ги последват. Америка била същински небесен Йерусалим, Обетована земя, Соломонов храм, Вавилон, където няма гладни. По онова време
цяла Европа мечтаела за Америка
Свидетелствата на направилите решителната крачка прераствали в митове. Писмата им, които понякога пристигали с по два месеца закъснение, били облепени с пъстри марки на U.S. Mail, материално доказателство за съществуването на този друг и различен свят, отвъд океана. Тези писма отдавна не били обикновена частна кореспонденция, а имали за цел да покажат на останалите в Родината, независимо къде из Европа, членове на семейството, колко преуспели са техните близки в Америка. Затова и тези писма редовно били препрочитани пред съседите и в кафенетата, а после съдържанието им било преразказвано и доукрасявано. Оказва се, че някой, който вече бил в Америка разказал, как „с очите си видял улици с настилка от чисто злато“, друг пък „берял зеленчуци, едри като петгодишно дете, няколко от които можели да изхранят цяло село“! Това карало очите на мъжете да блестят и да мечтаят да отидат в Америка, а бащите, чиито синове вече били там, се гордеели с тях. Това е било
значението на писмото
от Америка тогава, в годините на ранната масова имиграция натам. Тези писма са били веществените доказателства за живота отвъд океана, в Новия свят, където течели реки от „мед и масло“ и така бил представян животът там.
Имало, разбира се, и спорове, че да заминеш за Америка, означава и да продадеш душата си на дявола! Това обаче са по-скоро изключения, отколкото правило в разговорите из кафенетата на Европа от 1915 - 20 година. Ето какво пише един българин в пощенска картичка, изпратена до семейството му в София. Датата е 27 август 1927 г. и е изпратена от Сиракюз, където по това време той е живял. Текстът гласи: (запазваме правописа на автора — б.р.): „Отиди съ това писмо при Береджикъта да я пробаме дали и там нема да ни ядосва с тези пари когато ще ги поискаме и вишъ какво ще ти каже и ми пиши тъзи картичка е на това место става много големъ панаиръ всека година пресъ септември месецъ сега е пресъ първата седмица на септември ще водиме Цена (това е дъщерята на въпросния българин, която се казва Цветанка, но той е нарича Цена, в Америка тя приема името Флоранс — б.р.) да види какво чудо е там сега, толкосъ поздрави на всички роднини приятели познати и комшии нарочно на дедо и баба (това са майката и бащата на съпругата на българина – баба Вена и дедо Гьоше — б.р.) Рачо (това е едната от дъщерите в България, която се казва Райна — б.р.) Гошо и Ледето (това е другата дъщеря в България, която иначе се казва Виолета, но той я нарича Ледето — б.р.) от Цена, Найденъ и отъ менъ вашъ незабравимъ …следва подпис.
Тук можем да видим най-характерните черти на едно класическо писмо от Америка, макар и след първия бум на имиграцията, а именно – от 1927 г. Писмото носи
традиционния информационен дял
където се дават накратко новините и се съобщават важни за семейството неща, а след това започва описанието на мястото, откъдето се изпраща въпросното писмо или картичка. Така тези поздрави от Америка започват да се мултиплицират, те се носят на роднини и близки, доукрасяват се, защото невинаги на една такава малка площ може да се събере всичко, което човек иска да каже. Тогава неговите близки, познавайки го, си позволяват напълно добронамерено да доукрасят историята и така писмото от Америка заживява напълно нов живот, то вече има своя собствена история. Така роднините и близките не само са информирани, но и са запленени от пейзажи, социални и професионални достижения, позиции и дори понякога и вкусове и аромати, а хората си общуват активно макар и от такова голямо разстояние.
