На Петковден – 14 октомври, църквата почита Света Параскева или още наричана Света Петка. Този ден обаче е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.
Света Петка се смята за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва „ На Петковден ралото да ти е под стрехата”.
Прочети още
Денят празнуват и овчарите – на Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница. След това до Димитровден (26 октомври), докато трае оплождането на домашния добитък, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – „за да не се отваря устата на вълка”, също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата.
Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви. Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир.
След оплождането по традиция жените изпичат пресни питки и ги раздават, за да се роди здрав добитък. Денят се смята за повратен и в този смисъл на Петковден в някои краища се спазва обичаят „полезване”. Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година. Вярва се, че света Петка помага на болни и бездетни жени. Срещу нейния празник те отиват да преспят в църква или параклис, посветен на светицата, закичват иконата й с цветя, кърпи и пари.
В Трън се намира единственият пещерен параклис в България, който е посветен на светицата. В нейна чест на Петковден жените месят специална пита, която отнасят в пещерата, където според местното вярване е живяла света Петка и си е месила същата пита. В пещерата е запазен голям камък с формата на кръгъл хляб. Тук свещеникът отслужва водосвет, благославя донесения хляб и от него раздават за здраве на всички присъстващи. Водата, която се процежда през скалите в пещерния параклис, се събира в специални панички и се вярва, че е лековита.
През целия ден не се работи никаква работа, за да не се раждат сакати животни. Не се шие, преде, плете и кърпи, за да няма белези по агънцата и да не са шарени, а вълната им да е чиста и едноцветна. Изобщо не се докосва вълна, защото иначе овцете ще се разболеят. На Петковден се правят и обречени курбани, сборове и служби за здраве и за нова къща.
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен „Света Петка”, се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо, благославя с него всички и раздава парченца. На масата ни на Петковден е хубаво да присъства гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
Имен ден празнуват: Параскева, Петко, Пенчо, Петкан, Пеньо, Пенко, Паруш, Петричка, Петрана, Кева.
