В арсенала на Китай има повече от 500 действащи ядрени бойни глави, а до 2030 г. вероятно ще разполага с над 1000 бойни глави, се казва в публикувания днес годишен доклад на Пентагона за китайските въоръжени сили, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес.
Въпреки нарастването на броя на китайските ядрени оръжия, те все още са много по-малко от тези, с които разполагат Русия и САЩ. Вашингтон разполага със запас от около 3700 ядрени бойни глави, от които са разположени 1419. Русия разполага с около 1550 разположени ядрени оръжия, а според Федерацията на американските учени запасът ѝ от ядрени бойни глави възлиза на 4489.
В доклада се посочва, че развитието на китайските въоръжени сили е напът да надхвърли прогнозите. В предишен доклад Пентагонът изчисли, че през 2021 г. Пекин е разполагал с повече от 400 оперативни ядрени бойни глави.
"Виждаме, че КНР (Китайската народна република) продължава доста бързо да модернизира, диверсифицира и разширява ядрените си сили", заяви на брифинг за медиите високопоставен американски служител. "Това, което правят сега, ако го сравним с това, което правеха преди около десетилетие, наистина далеч го надхвърля по мащаб и сложност", добави той.
В доклада се допълва, че китайските военноморски сили разполагат с повече от 370 кораба и подводници, в сравнение с 340 кораба миналата година. Разширяването на военноморските сили е от основно значение за стремежа на президента Си Цзинпин да превърне Китай в първостепенна военна сила в региона. Пекин вече разполага с най-големия военноморски флот в света.
Докладът също така предупреждава, че Китай може би се стреми към нова междуконтинентална ракетна система, използваща конвенционални оръжия, която, ако бъде въведена в експлоатация, ще позволи на Пекин "да заплашва с конвенционални удари цели в континенталната част на САЩ, Хаваите и Аляска".
Прочети още
В доклада отново се изразява загриженост от натиска, оказван от Пекин върху самоуправляващия се Тайван, който Китай смята за отцепническа провинция. Отношенията между Китай и САЩ също са напрегнати, като между двете най-големи икономики в света имат противоречия по редица въпрос, от Тайван и правата на човека в Китай до военната му дейност в Южнокитайско море. Освен това китайските въоръжени сили "почти сигурно" извличат поуки от войната на Русия в Украйна, опитвайки се да предскажат как би могъл да изглежда един конфликт за Тайван, отбелязва докладът.
В същото време Вашингтон се стреми да съживи военните комуникации с Пекин. Миналата седмица Пентагонът съобщи, че е приел покана за участие в най-големия годишен форум по сигурността в Китай в края на октомври.
