Франк Щир, „Дер шпигел"
Някои наричат Делян Пеевски „най-желания ерген в българското Народно събрание". Би следвало да е ирония. Тежкият двуметров мъж изобщо не отговаря на съвременните идеали за красота. На всичко отгоре 35-годишният депутат от партията на българските турци - Движение за права и свободи (ДПС), е една от най-противоречивите личности в публичния живот на България. Привържениците му го величаят като детето чудо в политиката. Противниците обясняват възхода му с най-тясна обвързаност с политическата мафия. Делян Пеевски е най-скандалната фигура в българската политика. Сега той привлече вниманието и на Брюксел. Причината е, че кариерата на Пеевски през последните 15 години е показателна за развитието и механизмите на българската демокрация и пазарна икономика. Във всички случаи неговата кариера обяснява далеч повече неща, отколкото необвързващите доклади на Европейската комисия за преборването на корупцията и престъпността.
За възрастта си този човек има зашеметяващ възход. На 21 години и без завършено образование премиерът и бивш цар Симеон Сакскобурготски го назначава за парламентарен секретар по транспорта. Без всякаква професионална квалификация той оглавява борда на най-голямото черноморско пристанище в България - „Пристанище Варна" ЕАД. Четири години по-късно Пеевски още не е завършил юридическото си образование, а премиерът социалист Сергей Станишев го назначи за заместник-министър в тогавашното Министерство на държавната политика при бедствия и аварии.
Както никой друг той олицетворява олигархичната система на клиентелизма.
Майка му Ирена Кръстева има значителен принос в неговия възход. През лятото на 2007 г. тя изведнъж купува всекидневниците „Телеграф" и „Монитор", както и седмичника „Политика". При това като бивша шефка на държавния тотализатор тя всъщност няма как да разполага нито със стартов капитал, нито с ноу-хау за изграждане на медиен концерн. Днес нейната империя е сред водещите медийни концерни в страната. Вкупом неговите публикации нямат славата да съблюдават журналистическата етика. Делян Пеевски дълго отричаше да има нещо общо с вестниците на майка си. Редактори обаче твърдят, че точно той давал указания кой да бъде щаден и кой атакуван.
След влизането си в парламента през 2009 г. от квотата на ДПС Пеевски вече е за трети последователен път народен представител. Когато на 14 юни 2013 г. парламентарното мнозинство от БСП и ДПС го избира за председател на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), се отприщва най-голямата протестна вълна в новата история на страната. Само след ден парламентът оттегля решението си.
„Кой и защо е предложил Делян Пеевски за шеф на ДАНС?" И до днес този въпрос не е изяснен напълно. В провокативна демонстрация на сила срещу опонентите му на 30 април 2015 г. Ирена Кръстева подаде в патентната служба искане да бъде защитена марката „Кой". Противниците на Пеевски често и с удоволствие задават именно въпроса „Кой?".
Основателят на ДПС Ахмед Доган, който преди три години излезе от активната политика, с право може да се нарече политическия баща на Пеевски. Като финансист на медийната група на мама беше сочен собственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Пеевски и Василев бяха неразделен впряг до пролетта на 2014 г., когато се стигна до разрив между двамата. Няколко месеца по-късно банката на Василев трябваше да обяви фалит.
„Делян Пеевски просто е един от инструментите, използван от политическата мафия, за да изнудва българския бизнес. Това е видимата част на огромния айсберг на корупцията", казва сега, когато е в немилост и в изгнание в Белград, Василев. В столицата на Сърбия той очаква съдбата си, след като българските власти поискаха екстрадицията му в опит да го осъдят. Преди да банкрутира, Василев купуваше предприятие след предприятие, сега Делян Пеевски върви по стъпките му.
След като през август 2015 г. майка му го направи собственик на половината от дяловете на медийната си империя, той бързо напазарува една телевизия, две цигарени фабрики, тв сграда, фабрика за торф и верига за електроника. Парите за шопинга биха могли да дойдат само от банка, от големи обществени поръчки или от нелегален трафик, подозира Иво Прокопиев, издател на бизнес вестника „Капитал". „Такива покупки само за месец - няма такъв бизнес план", казва Прокопиев, който е сред основните мишени, атакувани от медиите на Пеевски.
От години Делян Пеевски се придвижва из София с тежка охрана и конвой от луксозни автомобили. Пред Сметната палата обаче е обявил само една къщичка, два апартамента, скромни спестявания от 60,000 лева и „Опел", купен на старо за хиляда лева.
През пролетта на 2015 г. граждански активисти настояха главният прокурор на България Сотир Цацаров да нареди проверка на имотното състояние на Пеевски. Цацаров обаче, за когото се твърди, че е близък с Пеевски, не съзря повод за това. Пеевски контрира - той нямал абсолютно нищо против да отворят сейфовете му. „Толкова често са ме проверявали, да ме проверяват колкото искат. Няма друг човек в държавата, който да е проверяван по-често от мен", заяви той миналия април пред в. „24 часа". По възрастови причини не би могъл да е този, за какъвто мнозина го смятали. В периода на голямата приватизация 1997-1999 г. бил непълнолетен. Точно тогава се формирали икономическите обръчи. „Къде са днес тези играчи? С тях никой не се занимава." Сега Европейската комисия има няколко въпроса към него. Междувременно тя е на мнение, че в прокуратурата в София трябва да се изпратят международни наблюдатели, които да свършат онова, което българските им колеги очевидно не могат или не искат.