„Папеса Йоана ражда“, гравюра върху дърво от Джовани Бокачо, датирана около 1353 г. Изложена е в Британския музей
Ватиканът - тази странна държава, простираща се върху едва 0,44 кв. км, крие много тайни и е постоянно обект за творчество на най-различни писатели и сценаристи. Самото създаване на държавата е обвито в мъгла и нейните управници - папи и кардинали, не обичат да си спомнят за него. Тя е основана през 1929 г. с договор, подписите под който са на фашисткия диктатор на Италия Бенито Мусолини-Дучето и на папа Пий XII. Това обяснява и защо по време на цялото управление на Дуче, както и през Втората световна война Ватиканът е изключително пасивна по отношение на зверствата на фашизма и убийствата на евреи. Може би не бе случаен факт, че след смъртта на Йоан Павел Втори за негов наследник безпроблемно бе избран папа Бенедикт XVI, който като дете е бил член на фашистка организация „Хитлерюгенд".
Това, което обаче Ватиканът крие като най-съкровена тайна, е така нареченото трикрако столче с дупка. То никога не е било показвано публично, католиците дори отричат с половин уста съществуването му. Но много източници от Ватикана признават анонимно, че столче има. Крие се в секретни сейфове и се вади само когато предстои избор на нов папа. Все така анонимно легендата гласи, че избраникът сяда без долно бельо на него, а членовете на Кардиналната колегия, която избира папата, един по един се изреждат да го проверяват дали е мъж. Тъй като на тези церемонии камери не се допускат, нито пък външни лица, всичко това вероятно ще си остане за дълго време само легенда. Която обаче се подсилва с все нови и нови информации от анонимните източници. Защо се е появило това трикрако столче с дупка, което кардиналите наричали помежду си на латински стериа стеркорария? Легендата води много назад в годините - още към 855, когато
на Светия престол се възкачва с хитрост и измама жена
Според преданията тази жена е с име Йоана, дъщеря е на англосаксонски мисионер и се родила в Майнц или в Ингелхайм. На 12-годишна възраст, облечена с мъжки дрехи, избягала с един монах в Атина. Там станали членове на една от най-престижните през девети век книжовни школи. След смъртта на любовника си тя отишла в Рим, където станала преподавател във висше училище, после кардинал и накрая римски папа.
Историята на папеса Йоана е известна предимно от хрониката от 13-и век на монаха доминиканец, поляка Мартин Опавски. В своята „Хроника на папи и императори" той пише: „Йоан Англикус, роден в Майнц, беше папа Йоан Осми за 2 години, 7 месеца и 4 дни и умря в Рим, след което нов папа нямаше 1 месец. Твърди се, че този Йоан е бил жена, която като момиче е отведена в Атина, преоблечена в мъжки дрехи, от нейния любовник. Там тя станала изкусна в различни науки, където нямала равна и по-късно в Рим, изучила хуманитарните науки и имала велики учени сред своите студенти и слушатели. Славата й се разнесла из Рим и тя била избрана за папа. Забременяла от своя любовник. Поради незнание кога да очаква раждането на бебето си тя родила по време на процесия от „Св. Петър" до Латерана, в тясна улица между Колизеума и църквата „Свети Климент". След смъртта й се казва, че е погребана на това същото място. Папата винаги се извръщал настрана от улицата и мнозина вярват, че го прави от отвращение от случилото се. Също така не е поставена в списъка на светите папи и поради женския си пол и поради безчестието на случилото се."
Според автора това се случва между управлението на папите Лъв IV и Бенедикт III през 50-те години на 9 век. Версии на тази история се появяват и в източници преди Мартин Опавски. Най-често цитираната е на Анастасий Библиотекар (починал 886), автор на Liber Pontificalis, който е бил съвременник на папесата. Има още един сериозен източник за папесата, но той посочва други дати на нейното вероятно управление. Това е Хрониката на Жан де Майи, който пише през 13 век. Там скандалът с Йоан VIII датира не от 850 г., а от 1099 г.: „Относно определен папа или по-скоро жена папа, която не е вписана в списъка на папите или епископите на Рим, защото е жена, която се преоблякла като мъж и станала благодарение на характера и талантите си папски секретар, а след това кардинал и накрая папа. Един ден, докато яздила кон, родила дете. Незабавно, в римско правосъдие, тя била вързана за краката към опашката на коня и влачена и замервана с камъни от хората в продължение на половин левга. И
където умряла, там била погребана
и на мястото е изписано: Petre, Pater Patrum, Papisse Prodito Partum (Петре, Баща на Бащите, Издай раждането на дете от жената-папа)." По същото време е въведен четиридневен пост, наречен „пост на жената-папа". Впрочем постът, за който споменава Жан де Майи, се спазва от католиците и до днес. За българите и за славяните папеса Йоана е от особено значение. Две години преди нейното предполагаемо властване Методий е ръкоположен за архиепископ на Панония. Немското духовенство възнегодувало и новият архиепископ бил пратен в затвора за две години. Но патриарх Фотий (човек, който смело може да се бори за титлата най-мъдър на онази епоха) е знаел за тайната на папа Йоан и дори му намекнал в писмата си към него. А защо му е писал? Фотий е имал сериозно лично отношение към братята и помогнал на Методий. Йоан VIII наредил Методий незабавно да бъде освободен и възстановен на поста. Той дори заплашил немските епископи с отлъчване и им забранил да отслужват меса, докато не изпълнят заповедта му. Съобразявайки се с реалностите обаче, папата изпратил Методий за архиепископ на Моравия. Там той организирал самостоятелна църква, обучавал свои ученици и наложил богослужение на славянски език. Въпреки козните на немското духовенство с подкрепата на Йоан VIII св. Методий положил основите на славянската писменост.
Но да се върнем на стола с дупка. Макар и да отричат съществуването му, два такива все пак могат да бъдат видени от всекиго. Един е изложен във Ватиканския музей, а друг - в Лувъра. Вторият е бил използван (поне така ще ви разкажат уредниците на музея) при издигането на папа Паскал II през 1099. Причината да има дупка е спорна, но и столовете и дупките на тях предхождат историята за папеса Йоана и дори католицизма с векове. Има мнение, че те са с римски произход и това всъщност са т.нар. sedia curules - троновете, на които седели консулите. Обяснението за използването им е, че високопоставените благородници често приемали съветници по време на „утринния си тоалет" във физиологичен смисъл.
Интересен факт е, че една от картите Таро се казва „Папесата". Образът на Папесата се появява за първи път сред тестето през Средните векове. Някои от вариантите на картата директно свързват изобразената жена с папството, като я показват носеща Тройната диадема или Папската Тиара. В други варианти освен с диадема тя е показана и с ключ, препращащ към ключовете на царството, които са традиционен символ на папството. През Средновековието няколко италиански скулптори правят статуи на папесата, като особено популярна става „Папесата с детето". България също дава своя дан към легендата. „Папеса Йоана" е балет на българския композитор Веселин Стоянов. „Легендата за папеса Йоана" пък е заглавието на филм на германския режисьор, носител на „Оскар" и „Златна палма", Фолкер Шльондорф. И все пак историята на папа (папеса) Йоан си остава забулена сред още куп тайни, които Ватиканът не иска да разкрива.
