Колин Айърланд
На 19 юли 1993 година 39-годишен мъж влиза в офиса на своя адвокат в крайбрежното градче Саутенд он Сий в Есекс, на около 40 мили от Лондон. Той твърди, че разпознал на разпространените от полицията видеокадри мъж. Това всъщност е самият той - убиецът. Неговото име е Колин Айърланд. Колин обяснява на адвоката си, че е мъжът във видеото, но не той е убил Спитери. Казва, че е срещнал Спитери и се е съгласил да отиде в дома му, но когато пристигнали, там имало друг мъж и Айърланд не искал да участва и си тръгнал. Междувременно полицията е идентифицирала мъжа от записа и вече го издирва за арест. Адвокатът се обажда на властите и урежда те да се срещнат с клиента му в неговия офис. Айърланд подава на детективите лист с историята, която току-що е разказал на адвоката си. Полицията го арестува незабавно и го връща в Лондон. В полицейския участък в Ислингтън му вземат отпечатъци и го разпитват, но Айърланд отказва да говори.
Полицията се заравя в миналото му. Майката на Колин Айърланд ражда сина си на 17 години в болницата в Дартфорд, Кент, на 16 март 1954 година. Бременността й не е планирана, а бащата не иска да знае за детето. Младата майка му дава собственото си фамилно име. Тъй като не може да се справи сама с грижите за бебето и с издръжката му, се премества да живее при баба си и дядо си в Дартфорд. Остава там няколко години, но в дома пристигат да живеят още роднини и вече 22-годишното момиче решава да се изнесе с 5-годишния си син и да живее самостоятелно. Преместват се в Грейвсенд, но тя не успява да намери баланс между грижите за детето и нископлатената си работа, така че се връща отново при роднините си, където остава до 1960 година, когато вече е успяла да спести малко пари.
Този път се преместват в Сидкъп, но по-късно същата година, подгонени от безпаричието, отиват да живеят в дома за бездомни майки с деца Уестмолинг в Кент.
Уестмолинг прилича по-скоро на лагер за военнопленници, отколкото на убежище за нуждаещи се хора. Малкият Колин помни как майка му избухва в сълзи при пристигането им там. Тя успява да издържи няколко месеца, преди да се върне обратно при роднините си. Нещата се подобряват през следващата година. Тя среща мъж и тримата се преместват в самостоятелно жилище. Майката се омъжва и Колин приема фамилията на доведения си баща Сейкър.
Момчето харесвал пастрока си, който обаче, макар да е електротехник по професия, работи само от време на време и се отнася напълно безотговорно към парите. Семейството постоянно се мести, от което страда училищният живот на Колин. Той винаги е „новото момче" и го подлагат на подигравки. Високото и слабо хлапе някак все не успява да се приобщи към връстниците си. Между 5- и 10-годишна възраст сменя шест различни училища. Така Колин се превръща в самотник, вглъбен в себе. Предпочита да гледа отстрани, а не да участва в събитията около него.
През 1964 година семейството не е в състояние да плаща наема и е изхвърлено от дома си. Колин и майка му отново се озовават в женския лагер в Уестмолинг, а бащата трябва да си търси друг подслон. Същата година майката на Колин разбира, че е бременна. Въпреки тежкото си емоционално и финансово състояние тя иска детето. Решава, че Колин трябва да отиде в приемно семейство, докато финансовото й състояние се подобри. Така Колин живее с чужди хора, докато семейството му не го прибира обратно. Майка му, вторият му баща и малкото му братче вече са в Уест Кингсдаун. Заради мизерията майката прави жертви за децата си, като често остава гладна, за да има какво да ядат. Малкото стабилност, която имат, рухва, когато пастрокът на Колин ги изоставя. Бракът не върви от доста време и още преди мъжът й да си тръгне, майката вече е срещнала друг. Двамата скоро сключват брак, но Колин отказва да приеме името на новия си баща и връща майчината си фамилия Айърланд.
Новият татко е стабилен и добросърдечен. През 1965 година семейството се премества в Шиърнес, Кент, където остават през следващите пет години. Колин вече е на 12 години и проявява интерес към секса. Подклажда фантазиите си с обичайните неща - леки еротични списания и секциите за бельо в каталозите за продажби. Но се сблъсква и с не толкова нормални сексуални преживявания. Четири пъти му се случва да бъде приближен от възрастни мъже, предлагащи му да прави секс с тях. Колин отказва всеки път, но случките го ядосват, а за момче с неговото и без това ниско самочувствие тези преживявания го карат да се чувства още повече като жертва.
През 1970 година Колин се втурва в престъпния живот. На 16 години краде 4 лири и възнамерява да избяга с парите в Лондон. През декември 1975 година, когато е на 21 г., Колин е заловен за кражба на кола. Вече пълнолетен, получава присъда от 18 месеца, от които излежава само 12. През следващите няколко години Колин е чест посетител в затвора за престъпления като заплахи, обири и измами. През 1989 г. се запознава със собственичката на „Глоуб пъб" в Бъкфаст. Джанет Йънг се влюбва в него и само след седмица той се премества при нея и двете й деца. Три месеца по-късно двамата сключват брак. След четири месеца Колин, Джанет и децата й се настаняват при майка й. Всичко изглежда наред, докато Колин не изчезва. Само че преди това обира всичко от къщата, изпразва банковата сметка на Джанет, задига оборота от пъба и взема колата й.
Единствената работа, която намира, е да разбива дървени палети. Но смята този труд за унизителен и фрустрацията му се засилва. Осъзнава, че е никой в този живот. Решава, че трябва да стане известен. Но с досегашното си битие и с настоящата си професия това е невъзможно. За да стигне до първите страници на вестниците и най-гледаното време на телевизиите, трябва нещо друго. Нещо гръмко. Нещо убийствено. И Колин решава да го извърши. Той е запален читател на криминална литература и знае, че за да бъде класифициран като сериен убиец, според една от книгите на Робърт Реслър, трябва да очисти поне петима души. Знае също за относително новата теория на географското профилиране, според което в Британия разстоянието на действие на серийния убиец от дома му е седем мили. Убийците действат в този радиус от седем мили и, въоръжен с това знание, Колин решава да надхитри полицията, като убива извън него. На 8 март 1993 година неговият план се превръща в реалност.
След залавянето му Айърланд запазва мълчание цели два дни, без да проявява емоции. Просто гледа втренчено детективите. Но те му разкриват нещо, което за кратко го разтърсва. Колкото и правдоподобна да звучи историята му, че е оставил Спитери в дома му с друг мъж, полицията разполага с едно мъничко доказателство, което го уличава в лъжа - отпечатък, намерен не в дома на Спитери, а в апартамента на Андрю Колиър. Благодарение на безредицата отвън, която двамата наблюдават през прозореца онази вечер, Колин е оставил, без да иска, отпечатък на една от рамките. Той напълно е забравил, че е докосвал прозореца, и затова не го е почистил. След първоначалния шок Айърланд отново замлъква. На 21 юли полицията повдига обвинения срещу него за убийството на Андрю Колиър, а два дни по-късно - и за смъртта на Емануел Спитери.
Колин Айърланд остава в ареста и продължава да мълчи през следващите четири седмици до 19 август, когато внезапно решава да направи самопризнания. Той казва, че е човекът, отговорен и за петте убийства. Веднъж започнал, Колин продължава да описва с подробности стореното, без да показва никакви емоции. На следващия ден срещу него са повдигнати обвинения за убийствата на Уокър, Дън и Брадли.
Айърланд казва на полицията, че чувства, че трябва да бъде отстранен от обществото. Знае, че смъртоносната половина от неговата личност би могла да бъде контролирана единствено в затвора. Посочва, че той самият не е гей и не изпитва особена неприязън към хомосексуалистите. Избирал ги просто защото са лесни мишени. Също толкова лесно би могъл да избере и жени, които да убие.
Тъй като Колин Айърланд признава за всичките пет убийства, няма нужда от процес, а само обявяване на присъда. Признавайки, Колин пропуска възможността да участва в дълго и скандално дело, което да бъде следяно месеци наред от телевизии и вестници. Така пропуска и възможността да се прочуе по начина, по който толкова много иска. На 20 декември 1993 година съдията съобщава присъдата: „По всички стандарти вие сте изключително страховит и опасен човек. Хладнокръвно и съвършено преднамерено сте убили пет човешки същества. Убили сте ги по чудовищен и жесток начин. Страхът, бруталността и унижението, на които сте подложили своите жертви, са неописуеми. Да отнемеш човешки живот е безчинство, да отнемеш пет - това е клане. Изразявате желание да бъдете наричан сериен убиец. Това ваше желание ще бъде съпроводено с доживотна присъда."
Докато се разхожда в двора на затвора, 57-годишният Колин Айърланд се подхлъзва и чупи бедрената си кост. Десет дни по-късно, на 21 февруари 2012 година, умира от белодробна фиброза и усложнения от счупването. Днес дори Уикипедия не го признава за известен убиец - на него и делата му са посветени едва 20-ина постни реда.
