Лагерът „Падричиано“ край Триест, Италия, е първата стъпка към свободата за много източноевропейци, които успяват да достигнат до там. Областта е проектирана като периферна инсталация за англо-американските въоръжени сили по време на Втората световна война, а войските са разположени в свободната територия на Триест. Районът обаче е изведен от експлоатация и е използван, за да се справят с бежанската криза, все по-належаща в периода на 50-те години, когато комунистическата система принуждава много източноевропейци, включително и много българи, да бягат на Запад, за да се спасят чисто физически от терора. Пиковете на прием на бежанци от комунизма са през 1954-1955 г. Лагерът е бил предназначен за приемане и грижи за бежанците, които преминават през района, за да се сортират в бежански центрове. Центърът е
окончателно изоставен
подразделение на затвора в Триест
под карантина
