В българската история има забележителни хора, чието име е потънало незаслужено в забвение. Преди повече от 2 века всички прозорци на света са затворени или значително ограничени. Само заможните българи са имали честта да прекрачат прага на училището. За наша радост един от тях е видният интелектуалец, общественик и поет, овчарчето от село Вакарел Стоян Ватралски (1860-1935). Неговият необикновен житейски път е тясно преплетен със съдбата на българския народ и на евангелските църкви във времена на драматични обществени промени: след Освобождението и след Първата световна война. Бил е приятел на Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Стоян Михайловски и други известни българи. Познавал се е с президента Теодор Рузвелт. Той е автор на химна на Харвард, който е химн и до днес на университета. Избран е след анонимен конкурс сред хиляди участници. Едва след като избрали неговото стихотворение за химн, станало ясно, че автор е българското момче, дошло в Харвард, след като
заможни българи му платили обучението
Знаменателното събитие се случва на 17 юни 1894 г. и се превръща в истинска сензация – най-известните американски вестници се надпреварват да публикуват текста на химна.
Стоян Ватралски е роден на 7 април 1860 г. в семейство на обикновен овчар от с. Вакарел. От малък проявява голяма любознателност, но поради бедност не ходи на училище чак до 14-годишна възраст. През 1874 г. е приет в пансион за подготовка на учители и свещеници към Самоковското класно градско училище. С голямо усърдие той успява да навакса пропуснатото, като взема
четири отделения за две години
През зимата на 1877 г. едва не е убит от башибозуци на полето. По-късно Ватралски често разказва този момент от живота си като свидетелство за Божията намеса и избавление. Скоро след това младият Стоян се обръща към Христос с дълбоко убеждение и покаяние. Препитава се като домашен прислужник на американските протестантски мисионери в Самоков и през 1878-1882 г. учи в мисионерското Научно-богословско училище в Самоков. Със спестените пари си купува книги и неуморно чете. Като любознателен младеж той впечатлява американските мисионери и с тяхна препоръка през 1884 г. заминава за САЩ, за да продължи образованието си. През 1892 г. се сбъдва
негова отколешна мечта:
той се записва в Харвардския университет в Бостън, Масачузетс. Наред с усъвършенстването на английския език пише дописки за редица ежедневници и публикува стихотворения, пишат и сп. Харта и в. Зорница. Някъде през този период Стоян Ватралски се отказва от първоначалното си намерение да стане проповедник и се насочва към попрището на журналист, поет и писател. Живее и работи в Америка до края на XIX в., като се запознава с известни политически дейци, между които и трима американски президенти: Теодор Рузвелт, Уилям Маккинли и Бенджамин Харисън. Вероятно е и единственият българин
гостувал на изобретателя Томас Едисън
Постоянната му квартира е в Харвард, където държи „публични сказки“ върху българските народни обичаи и вярвания. Но понеже е придобил широка известност, често е канен да пътува и да говори в много щати, а и в Канада. Навсякъде е приет добре и успява да се издържа, като изнася беседи и пише статии върху различни религиозно-етични теми, както и по родните ни проблеми.
Дейно е ангажиран с българската национална кауза и си поставя за цел да запознае американската общественост с националния въпрос. Три години преди Илинденското въстание от 1903 г. предупреждава, че такова неизбежно ще има и че причината за това са неизпълнените обещания на Великите сили към България.
Прочети още
решава да се върне в България
След завръщането си в Родината Ватралски се запознава и установява близки отношения с видни представители на родната интелигенция: Иван Вазов, проф. Иван Шишманов, Симеон Радев, Пейо Яворов и Стоян Михайловски. Но избира начин на живот, крайно нетипичен за един интелектуалец, особено с американско образование и международна известност.
Със спестените в Америка пари купува парцел и си построява къща в Красно село край София, прави малък чифлик и се прехранва от земеделие: овощни градини, зеленчуци и отглеждане на копринени буби. Веднъж Ватралски и съпругата му Василка посрещат като гост Иван Вазов. По това време кварталът все още се е наричал махала Бояна. Според градските легенди, очарован от красивия чифлик и живописните красоти на района, Вазов възкликва: „Красно село!“. Така Патриархът на българската литература
дава името на днешния софийски квартал
Въпреки скромното си и природосъобразно съществуване участва активно в обществения живот. Особено активна политическа дейност развива през годините на Балканската и Първата световна война, като поставя българския въпрос пред международната общественост чрез кореспонденцията си с видни английски и американски общественици. А през 1924 г., по случай 30-тата годишнина от дипломирането му в Харвардския университет, той посещава отново САЩ. Бостънският вестник „Бостън Глоуб“ му посвещава цялата си първа страница. След смъртта си през 1935 г. Ватралски остава забравен като общественик, учен и творец – не на последно място, заради религиозните му убеждения...
