Италия е древна държава с богато минало и култура. Някои от историите й са познати на целия свят като вълчицата, кърмеща двамата близнаци Ромул и Рем, или докосването до Бог, изрисувано на купола на Сикстинската капела. В други случаи нейните тайни са скрити в криволичещите малки улички, в старите сгради и в преданията. Модена обаче става известна по света с нещо коренно различно. Наричат я „Столицата на двигателите“, защото на територията на града са се помещавали и все още функционират едни от най-известните заводи за производство на автомобили, като Ламборджини, Де „Томасо“, „Пагани“ и „Мазерати“. Марката, чиито корени и развитие са неразривно свързани с Модена, обаче е „Ферари“. Нейният създател е не само родом от този град, но през годините става част от градската митология. Той
никога не е пътувал със самолет
нито се е возил на асансьор, но е бил любител на високите скорости и се е състезавал за „Алфа Ромео“.
Малкото пъти, когато някой журналист е успявал да вземе интервю от него, той винаги го е посрещал с тъмни очила, поставяйки по този начин параван между себе си и публичността. Друга негова странност е, че от 50-те години нататък започва да се подписва само с лилаво мастило, в памет на баща си, който правел копия на всички свои писма с мокър печат в ярко лилаво. Това са само част от привичките на Енцо Ферари, за които си спомнят неговите подчинени. Описват го още като взискателен, непреклонен
дори леко манипулативен
Поддържал е близки отношения със своите състезатели, но във фирмата му е имало ясна йерархия и отговорности - в края на деня негова е била последната дума. 
Енцо Ферари, за чийто живот Майкъл Ман прави биографичен филм, беше един от най-известните автомобилисти на всички времена и основател на автомобилната империя Ferrari, а заради бурния си живот беше любимец на таблоидите.
умират от разразилия се италиански грип
докато се сражават като част от екипа на военновъздушните сили. Самият Енцо също се разболява и едва оцелява, но поради тежкото му състояние е освободен от военна служба. Голямата война му отнема брата и бащата, а когато се завръща у дома, разбира, че със семейния бизнес е свършено. След войната той се завръща в Торино и постъпва на работа във Fiat, но скоро е уволнен. Започва да се движи в компанията на хора, свързани със света на автомобилните състезания. Следващата му работа е в Alfa Romeo. Започва да се състезава в ралита и да печели титли и състезания, но иска да стане търговски представител на Alfa Romeo. 
По това време той среща и първата си съпруга Лаура Доменика Гарело, член на богато семейство от Торино, и вижда в нея възможност да
реализира своите бизнес възможности
Въпреки че има спекулации, че тя е проститутка, двойката се жени през 1923 г., а Енцо веднъж казва, че не го интересува какво прави Лаура, стига да има жена до себе си, която да му помага да успее в бизнеса. Бракът е проблемен от самото начало и тъй като майката на Доменика и Енцо не се разбират добре, нещата се влошават, когато тя започна да живее с тях. Енцо обаче се заема с работата си и скоро проектира първия състезателен звяр за Alfa Romeo – моделът P1, предшественикът на Формула 1.
Прочети още
да вземе герба на фамилията им
черен кон, изправен на задните си копита, който да му носи успехи и да го води към челните места. 
Оригиналното изображение е на буен червен мустанг върху бял облак, Ферари обаче решава конят да е черен, както са го рисували върху самолетите си бойните другари на Барака в знак на почит след преждевременната му смърт. Така Енцо се сдобива с бъдещата си емблема, която изпъква на яркия жълт фон, който е цветът на град Модена. Той напуска Alfa през 1937 г. и основава собствена компания Auto Avio Costruzioni, която произвежда части за правителството на Мусолини по време на Втората световна война и проектира първата кола Ferrari - Auto Avio Costruzioni 815. Той построява фабрика в град Маранело, недалеч от Модена, и така среща Лина Ларди, с която влиза в страстна връзка и
има извънбрачно дете, синът му Пиеро
Тъй като разводът е бил незаконен в Италия, той остава незаконно дете до смъртта на Лаура, когато Ферари го признава, а по-късно му остава и процент от компанията. Именно в личен план Енцо понася вторият голям удар в живота си, когато първородното му дете – Алфредо - умира от мускулна дистрофия едва на 24 години. Многообещаващ инженер и бъдещ наследник на баща си, Дино си отива твърде рано и оставя огромна празнина в сърцето на Ферари.
Така Енцо започва да води паралелен живот - има две семейства в един град, а Доменика и Лина не се познават. Енцо прекарва все повече време с другото си семейство. Той напуска Доминика.
Двойката обаче така и не се развежда
а дългият и тъжен брак от повече от 50 години приключва със смъртта на Доменика през 1978 г. 
Енцо никога не се пенсионира, до смъртта си той е главният човек на Ferrari. Той почина през 1988 г., заобиколен от семейство и приятели на 90-годишна възраст, оставяйки след себе си една от най-големите автомобилни империи. Кариерата на Енцо е най-добре обобщена от самия него: „Ако можеш да мечтаеш за нещо, значи можеш да го постигнеш“. Така и започва всичко – с един детски блян и любов към високите скорости, за да стигне до черния мустанг върху лъскава червена броня. В епоха, когато колите не са били особено привлекателни, Енцо е новаторът, който показва, че автомобилът може да е перфектната комбинация от технология и елегантност.
