Православната църква чества на 21 януари св. преподобни Максим Изповедник, св. мъченик Неофит от Витиния, св. мъченици Евгений, Канидий, Валериан и Акила. Името Максим има латински корени и идва от думата “maximilianus”, която в превод означава “най-великият”. Преп.
Максим Изповедник е един от най-големите и авторитетни православни църковни отци. Роден в богато и уважавано семейство, той получил добро образование, като особено се интересувал от философията.
Познаващ отлично Христовото учение, духовното наследство и дълбоките корени на църковното предание, св. Максим се проявил като плодовит християнски мислител и авторитетен учител на истините на вярата. Максим водил усилена борба срещу навлизащата монотелкса ерес, според която християнството не било богочовешка религия. Отказал се от длъжността си на секретар на императора, светецът се оттеглил в света обител и се съсредоточил върху философията. Събратята му го уважавали за действията му и в знак на почит го провъзгласили за игумен.
Светецът отказал и предпочел уединението. След този период той се отправил към Африка, за да се бори с езичеството. Красноречието и доводите му го направили нежелан за владетелите и в последствие бил съден в Цариград като държавен изменник. Преподобният бил изпратен на заточение в Тракия.
След години отново бил подложен на изтезания, като впоследствие отрязали езика и дясната му ръка, за да не може повече да пази и проповядва вярата си. Същата съдба сполетяла и ученика му свети Анастасий. След това развеждали и двамата по улиците и стъгдите за общо поругание, като показвали на тълпата отрязаните езици и ръце на мъчениците.
Въпреки понесените страдания и рани, те били изпратени на далечно заточение в Скития, както тогава се наричала Добруджа. Анастасий починал още по пътя, а св. Максим бил затворен в крепостта Схимарис, където починал на 13 август 662 г. като 82-годишен старец.
Имен ден празнуват Валери, Валерия, Агнеса, Максим, Максимилиан, Неофит. Свети великомъченик Неофит живял по времето на жестокия император Диоклетиан (284–305 г.) в древния град Никея на малоазийската област Витиния в благочестивото християнско семейство Той бил слънчево дете.
Още от десетгодишна възраст, когато посещавал училище, проявил изключителни за годините си качества. Той раздавал на бедните си другарчета вземаната от вкъщи храна и докато те ядели, той се молил пред изображението на светия кръст, което сам начертавал върху източните порти на родния си град.
Прочети още
Надарен от детство с дар на чудотворство, малкият Неофит удрял с ръката си каменната стена и от нея бликвала вода за пиене на другарчетата му, на които той запрещавал да казват за виденото чудо. Негово голямо чудо било възкресението на собствената му майка. Но той особено се проявил като удивителен мъченик за Христовата вяра.
