Млад, талантлив и упорит българин за пореден път показа, че постоянството в преследването на мечтите винаги се отблагодарява. 29-годишният Антонио Трифонов за няколко години успява да извърви трудния път от пицар в София и неуспял собственик на заведение до успешен майстор-готвач в Лас Вегас, уважаван от професионалистите и ценен от клиентите. И всичко това без никаква финансова подкрепа, а благодарение единствено на собствените му качества.
Младият българин стъпва в САЩ за първи път на студентска бригада в Аляска. Той вече има зад гърба си натрупан сериозен стаж по ресторантите в София – от пицарии до едни от най-луксозните заведения в българската столица. Има и горчивия вкус на проваления опит да отвори собствен ресторант, но мечтата му да успее и надеждата да го направи го карат да не спира да търси изява.
В Аляска Антонио е изпратен да работи като готвач в един от най-големите ресторанти в града. Четири години българинът
живее между САЩ и Родината
Когато е в Щатите, работи като помощник-готвач в Аляска, когато е в България, трупа опит в кухните на едни от най-луксозните заведения. В крайна сметка младият българин решава да остане в Америка. Той иска да научи от собствен опит какъв е животът в чужбина. Слушал е много и различни версии и вярва, че историята на всеки е различна. И тъй като животът в Аляска започва да го отегчава с монотонността си, младият българин се заема да търси работа другаде. Така попада на менюто на един френски ресторант в Лас Вегас. Впечатляват го с интересните си ястия и с начина, по-който са представени. Личи си от пръв поглед, че авторът му не е случаен човек.
И Антонио решава да отиде на място да се запознае с него и да потърси място за себе си там. А максимата, че който търси, намира, и в този случай проработва за късмет на българина. Той получава шанса да се яви на интервю за работа в гурме ресторанта, а французинът шеф, впечатлен истински от уменията му, го наема. Антонио
още помни думите му
„Ако ти кажа да дойдеш утре в 8 часа, ще дойдеш ли?“. Талантливият българин започва работа и си дава сметка, че трудното тепърва предстои. Той застава рамо до рамо с френски готвачи, трупали опит само в звездни ресторанти на „Мишлен“. Тяхното пренебрежение обаче не му пречи за дълго. Антонио решава, че ще покаже самочувствие, и така преминава успешно през серията тестове на колегите си. От гледна точка на сегашния си опит, той споделя, че кухнята е място на много напрежение и състезания, често пъти и на мръсни номера. Самият той обаче следва максимата, че ще успява без тях и засега няма причина да се отказва от нея.
Антонио бързо успява да надгради професионалното си портфолио. Във времето, в което не работи във френския ресторант, той готви като личен готвач. В Лас Вегас, а и в цяла Америка, има практика да се организират много партита. Когато ги няма пък, много хора си поръчват първокласна храна за вкъщи. Има и много богаташи, които си наемат личен готвач за постоянно или по конкретен повод. Антонио е признателен за успеха си на много хора, но първите, запленили го по готвенето, са двете му баби. Те били абсолютни противоположности в кулинарните си изпълнения и всяка от тях е формирала многообразието на таланта му. Едната е следвала консервативната линия и е правела рецептите точно според изискванията. Другата пък обичала да експериментира непрекъснато, прокарвайки своите вкусове и виждания в изпитаните вече ястия. И двете са работили за кратко като готвачки, но Антонио е първият професионален готвач в семейството. Младият мъж признава, че бабите му са неговият първи източник на кулинарното му вдъхновение. „Обичам
всеки път да готвя нови неща
Обичам да чистя риба и да приготвям нестандартни ястия с риба. Едно от тях е изчистена риба, овкусена с билки и подправки, която се завива и изпича в многолистно тесто. Върху тестото се рисува рибата и когато се изпече, изглежда като истинска златна риба“, разказва ентусиазирано талантливият готвач, цитиран от Lifebites.bg. Антонио е едва 17-годишен, когато тайно от семейството си прави първи опит да отвори собствена пицария. Начинанието му се оказва неуспешно. Въпреки несполуката, той продължава да прави пици в различни ресторанти в София и да се усъвършенства като готвач.
Работи в няколко италиански ресторанта и от всеки главен готвач научава по нещо ново. Първият и много важен период в кариерата му е работата в един от най-реномираните ресторанти в София – „Марсилия“. Там бъдещият майстор-готвач усвоява тънкостите на фюжън кухнята и се научава да приготвя ястия, добавяйки нетрадиционни аромати и смесвайки различни храни. Това е мястото, където младият Антонио за първи път попада в екип от професионални готвачи, които работят съвместно за усъвършенстване на тази сравнително нова за това време в България концепция за приготвяне на ястия. За него кулинарията е голям занаят. Антонио споделя, че навсякъде, където е работил
главните готвачи са пазили рецептите
и идеите си в тайна. „Работил съм с главен готвач, който готви и след това изхвърля рецептата си в кошчето, за да не може никой да я види. Но от опит зная, че най-лесно се краде техниката на приготвяне, ако успееш да я видиш и да осъзнаеш кое е същественото“, допълва българинът и се връща назад в спомените си, когато самият той тайничко си водел записки. И досега пази цялата торба с рецепти, които е събирал през годините. Съвсем скоро Антонио възнамерява да направи готварски сайт с измислени от него рецепти, където ще показва различни техники на готвене. Но мечтите му са големи, а част от тях са свързани с Родината. Въпреки че има успешна кариера в страната на неограничените възможности, българинът мечтае един ден да се върне в страната ни и да направи курортно екоселце с бар-ресторант и малък хотел.
