Отдавна не бях ходил на някое от тези патриотични събития в Чикаго - дечица, подготвили нещо за поредния наш празник. След толкова години имам чувството, че всички те се сливат в едно. Но тази година реших да отдам нужната почит на Апостола на свободата и отидох на една от панихидите и след това на олимпиадата в негова чест. Трябва да ви призная - усещането беше страхотно. Да видиш българския дух наистина жив, чувството за принадлежност към род и история. Да чуеш отговорите на тези малчугани на по 8, 9, 10 години, които знаят толкова много за Васил Левски. Снимките, видеата и информацията, която получихме от други събития - като постановката "Дяконът в премеждие" в Ново българско училище, Нейпървил, с перфектните костюми и декори. Почувствах се не просто горд, а специален. Специален, че съм българин. И в историята си имаме такава личност като Васил Левски, чийто истински живот и мисия започват след смъртта му и остават до днес като един малък обединител на силно разделеното ни общество.
Заветът за "чиста и свята република", изречен от устата на българчетата, родени в САЩ, ми дават усещането, че не всичко е загубено. Че има надежда и шанс за иначе застаряващата ни нация. В предсмъртното си писмо Апостолът пише: "Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни, да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана." Днес думите му отекват по-силно отвсякога.
Но кой ще управлява България? Само след месец ще имаме отговор на този въпрос и макар листите с кандидат-депутати тази година да изглеждат по-цветни и невероятни, дори несериозни, не забравяйте, че те са само кандидати. Ние сме избирателите. Но за да бъдем такива в САЩ и в Канада, трябва да се организираме за разкриването на избирателни секции тук. По новият Изборен кодекс, за да стане това, са нужни по 60 заявления за всяко населено място - никак не е много. А заявления могат да се подадат бързо и лесно на сайта на ЦИК - линкове има на нашия сайт www.BG-VOICE.com. По-малко от седмица от крайния срок достатъчен брой подадени заявления има за едва десетина секции в САЩ. Максималният брой е 35. Съдбата е в нашите ръце, нека да не оставяме друг да решава вместо нас - все пак българите в чужбина внасяме най-много пари в родната икономика - по 1 милион долара на ден само от САЩ. Имаме не само правото, но и задължението на глас.
