Когато преди 7 години се роди движението #ДАНСwithme, целящо да изхвърли Делян Пеевски от ДАНС и от политиката въобще, в много американски градове се проведоха демонстрации в подкрепа на сънародниците ни в България. Тогава най-активни бяха българите в Сан Франциско и Вашингтон. А най-малко се събраха в Чикаго - градът с най-много българи от тази страна на Океана. Сега ситуацията не е много по-различна. Делян Пеевски е по-силен отвсякога, а моделът на задкулисие, на което той е лице, е прихванал държавата в мощна хватка и изглежда неразрушим. А българите в Северна Америка не се вълнуват - нито от това, нито от протестите в София и другите големи градове на страната. Все пак, вече няколко уикенда десетки българи с оригинални плакати се събират в Чикаго, Торонто, Ню Йорк и Вашингтон в подкрепа на исканията за оставка на правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев (когото протестиращите смятат, че е поставен на поста от дуото Пеевски/Доган). Но на фона на над 300 хиляди българи в Северна Америка, на протест излизат не повече от стотина. На изборите тук гласуват не повече от 9 хиляди (като това е рекорд). Българите в Северна Америка не протестират. Факт, за който има много обяснения - от разстоянието и откъсването, което мнозина правят с Родината и политическите процеси  там, до липсата на вяра, че нещо въобще може да се промени. Но най-големият фактор е, че целенасочено последните 30 години българите в чужбина  са нарочно изключени от участие в демократичния процес в България. Въпреки че сме най-големият външен инвеститор в страната (около 2 милиарда евро по официални данни на година), ние сме най-малко представени във властта (нарушен е принципът taxation without representation). И това е направено нарочно и с цел. На почти всички избори се правят всевъзможни хватки, за да се затрудни отварянето на избирателни секции, техният брой се ограничава, а електронното или дистанционно гласуване си остава мираж въпреки няколко референдума по темата и обещанията лично на Бойко Борисов и други ГЕРБ фактори. Защото вотът в чужбина е трудно да бъде купен, манипулиран и контролиран. Българите, живеещи навън, виждат какво е демокрация в действие (с всичките й недостатъци), сравняват политиците и действията им в условия на пандемия, икономическа или социална криза, протести и когато са забъркани в корупционни скандали. И това сравнение никога не е в полза на българските властимащи. Но демокрацията е процес, който изисква активното участие на всички, и то не само когато има избори. Българите в САЩ са виновни, че са се оставили на политическата апатия, към която ги тласкат политиците. Въпреки трудностите и разстоянията активното участие е важно, дори задължително. През вековете на турско робство и комунистически ботуш, именно емигрантите са оказвали тази важна и силна подкрепа на сънародниците си - къде с пари, къде с протести, събуждащи вниманието на чуждите правителства, къде с независими медии и свободно слово, къде с участие в освободителни чети и антикомунистически прояви. Надявам се, че ние няма да сме първото поколение емигранти, които ще се откажат от тази роля, защото някой друг така иска. Заедно можем повече е клише, но вярно.