Честита Баба Марта, приятели! С идването на пролетта нека започне едно ново начало със здраве и усмивки за вас и вашето семейство! И много поводи за радости и гордост! Гордост като тази, която през тази година ни накараха да почувстваме аниматорът Теодор Ушев, номиниран за "Оскар", и носителят на тази награда в техническите награди Владимир Койлазов.
Докато говорих с Тео на червения килим, си мислех, че точно това е национализмът, който искам да чувствам, да усещам в мен. Такива да са поводите за гордост в българското ми сърце и душа. А не онези измислени фрази на псевдопатриотите, които залагат на славното ни, но далечно минало и послания, че патриотизмът е да си против различните, а България трябва да е на три морета.
Отворените граници - в буквалния и в преносния смисъл, направиха успехите на тези двама българи възможни. Филмът на Тео "Сляпата Вайша" е по разказ на българин, музика на българин, аниматорът е българин. Парите са френски и канадски. Номинацията и наградата са американски. Това е глобализмът в добрия му вид - когато създава възможности за съвместна работа и общо напредване.
Тази дума стана лоша през последните години. След десетилетия, в които събаряхме стени, градихме съюзи и отваряхме граници, настъпи момент, в който онези, които не успяха да се адаптират към новия световен ред, изригнаха. И бяха чути. Техните болки не са за пренебрегване. Предизвикателството пред новите лидери е да направят така, че и тези, които се чувстват изоставени, да станат част от общия успех на един отворен свят.
Колкото и странно да звучи, президентът Доналд Тръмп започва да усеща, че стените и драконовите мерки, освен да създават страх и омраза, няма да доведат до друг съществен резултат. Нито броят на имигрантите без статут ще намалее драстично, нито тези, които прекосяват границата нелегално, независимо дали тя е опасана със стена.
В първата си реч пред двете камари на Конгреса Тръмп предложи имиграционна реформа и тотална промяна във философията на имиграцията в страната - базирана на умения, по подобие на тази в Канада и Австралия. Отново цитира цифри, чиято достоверност може да поставим под въпрос, но намерението изглежда истинско. Всъщност първата реч на Тръмп за състоянието на съюза беше първият път, в който той изглеждаше, звучеше и се държеше като президент. И ако във вторник вечерта той влезе в Капитолия като тази карикатура, често осмиван и критикуван, то час и половина по-късно излезе като президент. Да се надяваме, че няма да развали усещането в туитър.
