През септември миналата година на тази страница в няколко доста либерални реда написах, че 1,5 милиона българи по света са бежанци от една страна, където са обречени да живеят в бедност и безредие. И че по това си приличат с милионите, които са потеглели с импровизирани лодки и пеша от Близкия изток към сърцето на Европа. Ето още от тази колонка - "Това, което сега се случва в Сирия, а и на други места в Близкия изток, напомня на холокоста по времето на Втората световна война - диктатори избиват собствения си народ. Но някак си изглежда, че не ни е толкова мъчно за тези хора. Може би защото са далеч. Но по-скоро защото са различни - и като религия, и като раса. И вероятно защото ги виним за последните 15 години на тероризъм, който промени начина ни на живот. Или може би защото сме си расисти. Не съм сигурен." Колонката ми предизвика тогава доста разгорещени дебати в социалните мрежи.

Днес поставям под въпрос собственото си разбиране за милосърдие и човечност, когато трябва да се помогне на хора в нужда, особено такива, бягащи от нестихващи войни. И не защото задължително поставям знак за равенство между терорист и ислямист като премиера Борисов. Във видеозапис, качен в профила му във Facebook след атентатите в Брюксел, той заяви, че да се извършват нападенията в белгийската столица не е честно срещу европейците и обвини за това терористите, които не могат да бъдат интегрирани. Тъй като Европа се опитва да интегрира бежанците, от думите му излезе, че бежанците и терористите са едно и също нещо. 

Повечето от атентаторите в Париж например бяха родени в Европа, второ и трето поколение мигранти от Близкия изток. И именно в това се крие проблемът. Как е възможно хора, родени на Стария континент, в държави, известни със своите добри социални политики, образователна система и - да признаем - известна доза расизъм, да не успеят да придобият поне част от ценностите, в които вярваме?! Нямам предвид да се откажат от религията си, от обичаите си, но да спазват правилата и да уважават религията, разбиранията и обичаите на тези, в чиято страна са родени или са избрали да живеят. През последните месеци десетки клипчета показаха как районите, където живеят тези хора, са превърнати в ислямски гета, а мигрантите са враждебни към местните и журналистите, които снимат репортажи. Говорителят на Външно Бетина Жотева пък разказа спомени от дните, когато е живяла в Брюксел - как само на няколко километра от центъра на града забулените жени си позволяват да пипат по главите християнките с възмущение. Това в държава, където те са гости.

Тези дебати, разбира се, едва сега започват. Но изглеждат твърде закъснели и дано не повторим грешките от миналото, когато емоциите и чувството на омраза към различните са ни водели. Защото ако ние се откажем от ценностите, в които вярваме, това ще означава победа на терора, на страха.

А според една видеокарикатура сирените от Париж и Брюксел е възможно да събудят... Хитлер. Всички знаем как завършва това.

 

Приятен уикенд,