Може и да не харесвате Слави. Може и да искате той да стане новият премиер на България. Или просто да се забавлявате със скечовете и да харесвате музиката на “Ку-ку бенд”. Или визията на беквокалистките. Каквото и да е – Слави Трифонов е неизменна част от политико-обществения и културния живот на България, и то от телевизионния ефир. Някак си знаеш, че Слави е там, в ефира. Дори и да не го гледаш редовно – знаеш, че е там. Но този период изглежда, че приключва. Трифонов обяви, че последното му предаване по bTV ще е на 31 юли и той е решил да не подновява договора с първата частна национална телевизия, която го превърна в нещо повече от звезда. Всяко нещо има начало и край. За много зрители финалният епизод на “Шоуто на Слави” ще е край на една епоха в техния живот. Когато свърши сериалът “Приятели”, за зрителите от моето поколение това беше ясен знак, че сме пораснали – не сме вече ученици или студенти, а сме нагазили дълбоко в дебрите на живота. И беше тъжно. Малко тъжно е и сега – не защото Слави слиза от ефира на bTV. Наистина е край на една илюзия – че телевизионните герои могат да бъдат революционери, че предаванията могат да са бунт, че промяната ще дойде от ефира. В една нормална държава Слави Трифонов в този му вид нямаше да е възможен. Слизането му от екрана щеше да е добра новина, ако беше именно защото България се е превърнала в такава нормална държава. Но то не е. Съгласни или не с позициите, с методите и стилистиката на Слави, той е прав – медийната среда в България не е такава, каквато всички бихме искали да бъде. Казвал съм го тук и преди – не е нормално да приемаме вечерното забавно шоу преди сън за публицистика и място за сериозни теми, разговори и разследвания – но Слави и екипът му къде успешно, къде не поеха тази роля. Мнозина искат да видят Трифонов в по-сериозна политическа роля – възлагат на него надеждите за поредния спасител – като Царя, като Борисов. Но и той ще ги разочарова. Защото голямата промяна е възможна, ако дойде само от хората, отдолу. Не от поредния “месия”. Но спирането на “Шоуто на Слави” е повод за ретроспекция на всички години, в които Слави и колегите му са били в ефир – от “Ку-ку” през “Хъшове” до bTV – една история на хаоса в годините на прехода, сложно преплитане на интересите на властта и медиите, желанието за лично богатство, слава и власт. Слави е част от този преход и тези отношения. Не знам какъв ще бъде следващият голям ход на Слави – той е човек с размах и съм сигурен, че планът е начертан. Не съм успял да говоря с него все още, но хора от екипа му казаха, че не са разтревожени за бъдещето си. Съмнявам се да бъде политика, очаквам го отново на полето на шоубизнеса, може би отново в телевизионен ефир. Кога и къде – зависи от обстоятелствата, от желанията и амбициите му. От него самия. Но е ясно – Слави не си отива. Твърде е рано. За нас остава само да гледаме. Но и да не се залъгваме – това е просто шоу. Успешна седмица!