Евтини апартаменти, къщи за гости с европари, но за лично ползване, пейки по 10 хиляди лева едната, Делян Пеевски евродепутат и Бойко Борисов ни лук ял, ни лук мирисал. Тоя филм не се ли изтърка бе, мама му стара? Мине се, не мине някакъв период от време и избухне някакъв мега уж скандал, който показва корупцията и злоупотребите по високите етажи на властта. Хвърлят се няколко оставки, започнат проверки – на комисии, на прокуратура и на кого ли още не, но резултати и осъдени няма. И през цялото това време премиерът е някак си като тефлонов тиган – нищо не залепва по него. Вече повече от 10 години той е в бяло, корупцията е навсякъде около него, съпартийци напускат постове, той разпорежда тези проверки, дясната му ръка Цветан Цветанов ту е съден, ту оправдан, ту в нови скандали. Но Борисов някак си не е виновен за нищо от това, което правят подчинените и съпартийците му. Как става така? Рибата не се ли вмирисва от главата, както гласи една стара българска поговорка? Главата обаче дебелее, побелява, но не помръдва. Има някакъв порочен кръг на мащабно задкулисие, което никой не може или не иска да събори. Любимият на всички Делян Пеевски отново е кандидат-депутат на ДПС, този път за евроизборите – нищо че не е прекарал нито един работен ден в българския парламент, закъдето е избран (появи се само за клетвата). Сега ЦИК трябваше да проверява по жалба на партия „Боец“ дали Пеевски е живял в България през последните 6 месеца и по този начин дали отговаря на условията да е кандидат за евродепутат. Близо 6 години след като беше избран за шеф на ДАНС и последваха протести, които свалиха кабинета “Орешарски”, изглежда, че нищо от тази схема не се е променило реално освен някои лица по фасадата. Но изглежда нищо не може да предизвика вече гнева на масата – нито завземането на различни сектори от икономиката на фирми, свързани с Пеевски, нито тоталното му неуважение към институцията, в която е избран, нито всички скандали около неговото име (дело за милиони в Ню Йорк, сигнал по закона “Магнитски” и много други). Скандалната му биография изглежда забравена – като член на НДСВ, само на 21 години и без нужното образование и опит той оглавява борда на "Пристанище Варна" ЕАД; като зам.-министър на държавната политика по бедствия и аварии в правителството на Станишев е обвинен в злоупотреба със служебно положение и уволнен, а впоследствие възстановен "поради липса на доказателства". Следва трансфер в редиците на ДПС, създаване на медийната империя ("Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Борба", "Канал 3" и т.н.) и интересите му в цигарения бранш. В последния доклад на "Репортери без граници" Пеевски е посочен като "въплъщение" на причините за лошото състояние на свободата на медиите в България. А в интервю за EurActiv евродепутат от европейските Зелени заяви: Пеевски е "от типа хора, срещу които се борим". Петър Чолаков пише в “Дойче веле” – случаят "Пеевски" e симптом за българската фасадна демокрация, пример за това как "тиктака" нейният механизъм. Той разкрива характерна за значителна част от "политическия елит" черта – безмерната арогантност. Но, изглежда, народът има търпение за това. На всеки няколко години на всички тези избори хората масово подкрепят фасадните играчи, които са едни и същи. Наистина не разбирам защо. И не смятам, че оправданието „няма за кого да се гласува“ е вярно. Има. Изисква се малко усилие човек да се огледа, малко повече разум и по-малко емоции. Но едва ли ще се случи и на тези избори.
