Сигурно не се изисква някаква особена полицейска мисъл да пребиеш студентите, т.нар. бъдеще на България, когато те протестират. Може и да са били крайни в протеста си според някои (в желанието си да барикадират онези вътре в парламента). Но когато същите тези мишки 5 месеца подминават надменно исканията на хората, все едно ги няма, може би друг вариант не съществува.
За един репортаж говорих с един от студентите, окупирали Ректората. И той ми каза: „За нас има два варианта - или този, или терминал 2." Когато във вторник приключихме извънредната емисия на BiT Новините за кървавите сблъсъци пред Народното събрание, с част от екипа се заговорихме за първите протести след 1989-а и за несбъднатите мечти, които накараха много от нас да хванем самолета. Не можеше да не видя сълзите в очите на колегите, които са добри в работата си, обичат я и чиито деца ще говорят на развален български. А за внуците им България ще е само някаква екзотична част от тяхното гордно, но иначе американско минало.
Тези протести напомнят по най-неприятни начин на хора като мен, които са безкрайно благодарни на образователната система в България, че никога няма да могат да дадат максималното обратно на държавата, която ги е изучила в едни по-добри времена. Че талантът, младостта и амбициите им ще бъдат в полза на друго общество, което ги е накарало да се почувстват по-приети и с повече възможности за развитие. Където е важно какво можеш, а не кого познаваш.
За всички тези, които направиха така, че нашата Родина да не е предпочитаното място за живеене - проклети да сте!
От мое име и от името на много колеги (за да не кажа всички), които работим заедно в екип, искаме ясно да изразим своята подкрепа към това, което правят студентите и още хиляди хора в България:
#ОСТАВКА
