Да стоиш в залата на партийната конференция на демократите, когато номинират първата жена президент, е наистина емоционално. Исторически момент, макар и много закъснял. Жените имат право да гласуват в САЩ от около век, но чак сега номинират дама за най-високия пост в държавата. Дори България ги е изпреварила с крехкия си демократичен опит, да не говорим за други страни в Европа, Южна Америка... Което ясно показва колко още път има да извърви Америка, за да сме сигурни, че правата и възможностите за всички са наистина равни.
Но независимо кого подкрепяте, трябва да отбележите историческия момент и това, което сегашната първа дама Мишел Обама каза: "Заради Хилъри моите дъщери, вашите дъщери и синове приемат за даденост, че жена може да се кандидатира за президент." И това е така. Хилъри Клинтън завинаги ще остане в историята, независимо какво мислим за нея и действията й на различни постове в десетилетията на публична личност.
Изборите в САЩ ще са на 8 ноември, вторник. Само два дни преди това - на 6 ноември, ще избираме държавен глава и в България. Но към днешна дата - три месеца преди вота, няма НИТО един кандидат за поста. Големите партии ще кажат имената на своите предложения през септември, т.е. ще имаме по-малко от два месеца да се запознаем с кандидатите, да научим повече за тях, за миналото им и действията им, за връзките им и скандалите. Да чуем думите им, да отчетем промяната в позициите им, да дебатират, да обиколят страната, а и да обърнат внимание на българите зад граница. Два месеца.
Да не ви лъжа - президентската надпревара в САЩ ми идва повече - тя продължава около година и половина. Но това, което се случва в България, е далеч от нормалното - оставам с усещането, че управляващите са решили да си изберат кандидат и да го "спуснат" отгоре - без време да мине през проверката на обществото. Всъщност не е ли това нормалното, което не се е променило за 25 години? Може би и в България е нужна революция, както предлага Бърни Сандърс за Америка. Но кой ще я оглави? А и по-важното - кой ще я подкрепи, след като т.нар. критична маса изглежда все по-малко в Родината?
