Валери Петрова
Те не идат от космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някак си и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен ФИАТ,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?
Вместо колонка тази седмица - един стих на Валери Петров, който отлетя някъде там... С пожелание и напомняне, че ний сме били от рода на хвърчащите хора. И пак можем да сме.
