Признавам си - дремнах в очакване правителството на Пламен Орешарски да подаде оставка и преди да приключим този брой на BG VOICE. Това така и не се случи. Трудно се разделя с властта, особено при мисълта, че скоро няма да ти се случи отново. А и хората имат какво да свършат - рекордни 40 точки на последното заседание на МС, проектодоговор с "Уестинг хаус" за 6 милиарда за седми блок на АЕЦ - има едни пари, които трябва да бъдат разпределени, и усещането, че тази баница скоро няма да я делиш ти. Това сигурно е ужасяващо.
Но в тази моя неколкочасова дрямка осъзнах, че между оставката на Орешарски (която би трябвало да е факт през тази седмица) и тази на Бойко Борисов (от февруари м.г.) държавата също беше в нещо като дрямка. Но не такава сладка, следобедна и приятна. А на смъртно болен човек, разяждан от болестта си. С бълнувания и резки движения в съня, кошмарни сънища и сигурен фатален край. За година и половина, откакто коалицията ДПС-БСП (и рамо от "Атака") управлява, държавата тотално се срина. Или поне останките от нея, които Борисов завеща след себе си. Единственото хубаво е, че успя да лъсне схемата с КТБ, Делян Пеевски и безграничната власт на Ахмед Доган. Но засега не изглежда, че нещо ще се промени - данъкоплатците ще платят за фиаското с банката на ДПС, а Доган чрез Пеевски се е разбрал с новия-стар (вероятен) премиер Борисов. Неслучайно контролираните от тях медии отново заобичаха лидера на ГЕРБ, като доскоро сипеха най-лошите си думи за него. И преди сме виждали това - в нощта на изборната победа на ГЕРБ преди повече от 5 години, когато за една нощ на страниците на Пеевските медии той се превърна от "Боко Тиквата" в "г-н Борисов". Промяна няма. Усещането за сън - дежа вю - остава.
Това е вече 25-годишната дрямка на един народ, който отказва да се събуди и да вземе събдата в ръцете си. Да измете обора от всички останки от Държавна сигурност и техните деца, които продължават да управляват - политически и финансово. И да направи истинска промяна в посоката, която (може би) иска. Или пък не. Вероятно предпочита дрямката - вярно, неспокойна, но все пак с моменти на приятен унес и заблуждението, че все още си жив, макар и не напълно.
Дано този път събуждането да се случи.
