В един от любимите ми сериали „Скандал“ първите два сезона се въртят около конспирация с подмяна на гласовете чрез машина за гласуване в градчето Дефайънс, Охайо (тук има малко и игра на думи – defiance може да означава както предизвикателство, така и открито неподчинение и явно пренебрежение). Чрез машинацията харизматичният Фитц Грант става президент, след като петролен магнат, съдийка, неговата съпруга и шефката на предизборния щаб (която му е и любовница) правят съглашение тайно да му помогнат чрез тези машини. Измамата е чрез кода на софтуера, който се произвежда от една от компаниите на петролния магнат. Това обаче е сериал, измислица, от която става прекрасно телевизионно шоу. В такава измислена реалност се опитват да ни вкарат от ГЕРБ, БСП и ДПС през последните седмици. Опозицията ги нарича „хартиената коалиция“, но всъщност това е коалиция на останките от Държавна сигурност, която през последните 30 години си преразпределя и управлява огромна част от икономическия ресурс на страната чрез своите политически представители в тези партии. И машинното гласуване им пречи. Защото то създава огромни трудности за фалшификации на изборите и купуване на вота. Под фалшификации имам предвид „рисуването“ на изборните протоколи в много малки секции и цели села. Там се добавят стотици нови избиратели, които реално не живеят там, а кметът и членовете на СИК прекарват изборния ден в попълването на изборни протоколи и бюлетини за определена партия. Друг вариант за подмяна е при броенето и писането на протоколите, където реалните резултати се променят. Или пък изхвърлянето от броенето на хиляди бюлетини като „невалидни“ – над 120 хиляди при последното гласуване на хартия – също проблем, който няма с машините. Това са измамите, на които „хартиената коалиция“ разчита вече толкова години в допълнение към принудителното гласуване за служители в различни компании, купения вот, страхуването по места.
За да продължат тези практики, сега ГЕРБ, БСП и ДПС искат за резултата да се броят разписките на машините, а не отчетените от тях резултати. А резултатите от хартиеното и машинното гласуване да се сумират от секционните комисии. Това ще даде възможност точно за това „рисуване“ на изборни протоколи, на което сме свидетели повече от 30 години. Машините ще са за парлама. И за да си гарантират още малко предимство, ГЕРБ, БСП, ДПС искат други няколко дребни промени в избирателното законодателство - закриват район „Чужбина“ (който трябваше да го има от следващите избори), увеличават броя на изискваните заявления за откриване на секция в чужбина, закриват Обществения съвет към ЦИК, няма да има единни преброителни центрове и няма да има представители на общностите на българи в чужбина в СИК, само изпратени чиновници. Това последното би трябвало да навреди на „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“. ДПС са си ОК – те чиновниците обикновено са техни хора. И вместо каквото и да е друго, включително създаването на правителство, депутатите на ГЕРБ, БСП и ДПС в този парламент ежедневно се пробват да вкарат това в дневния ред и да го пробутат. Но не е само заради неизбежните, поредни, предсрочни избори за НС. Предстоят и местни – а кой държи властта по места, държи и „рисуването“ на изборните протоколи, инструментите за натиск върху местния бизнес и контрол върху раздутата държавна администрация, която по традиция гласува за една определена партия. Статуквото опитва да си гарантира дълголетие. И никакви сериали за изборни измами, които ГЕРБ, БСП и ДПС ни разказват, не могат да скрият това. Този, техния сериал, вече сме го гледали.
